balgari.bg

Нов параклис - "Покров на Пресвета Богородица", бе осветен в Смолян на Илинден.
Параклисът е построен от смолянското семейство Георги и Росица Чилингирови с помощта на двете им дъщери Донка и Константина, зет им Ивайло и внуците Георги, Андрей и Виктория. Ктиторът Георги Чилингиров споделя за www.dveri.bg, че идеята да се изгради храм в двора на архиерейското наместничество е на митрополит Николай. Чилингирови прегръщат идеята, даряват труда си и архитект Атанас Каджебов и съпругата му Пепа, автори на проекта. в богоугодното дело се включват и строителните предприемачи Георги Кисьов и Спиро Чавдаров. Иконописват параклиса Елена и Дечко Дечеви от Пловдив, иконостасът е дело на плавдивчанина Иван Ангелов.
"Покров на Пресвета Богородица" бе осветен от Пловдивския митрополит Николай и митрополита ня Йопия Дамаскин в съслужение с духовници от Пловдив и от Смолянска духовна околия.

Национален дарителски фонд "13 века България" направи дарение на двете най-талантливи студентки в Кадтедрата по цигулка в Националната музикална академия "Панчо Владигеров".
Второкурсничката Изабел Батова и третокурсничката Елена Чернева бяха избрани от преподавателите да получат дарението. Младите таланти ще могат през всичките си години на обучение в Националната музикална академия да свирят на ценните инструменти - френската "Еврар" и "София" (модел "Страдивариус"), произведена от руския майстор Малиновски.
Изпълнителният директор на фонд "13 века България" проф. Греди Асса връчи дарението на младите артисти в присъствието на ректора на Националната музикална академия проф. д-р Димитър Момчилов. Двата инструмента са на обща стойност 6500 лева.
След завършване на образованието на Изабел и Елена ценните инструменти ще бъдат отново предоставени на следващото поколение талантливи цигулари.

Източник: http://kulturni-novini.info

Потомственият дипломат Иван Станчов е роден на 1 април 1929 година в София в семейството на Иван Димитров Станчов и Марион Мичъл Станчов. Заради антихитлеристката си ориентация са принудени да емигрират през 1943 година.
Иван Станчов завършва Университета "Джорджтаун" във Вашингтон, служи в Американската армия (в Българската рота на НАТО в Германия). Работи за Световната търговска корпорация Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и "Сторидж Текнолъджи" в Лондон.
През 1980 г. започва самостоятелен бизнес, като основава компания, занимаваща се с информационни технологии.
След промените през 1990 година Станчов се връща в България за пръв път след 47 години. През 1991 г. е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, облечен в посланическия костюм на дядо си - Димитър Станчов, също посланик във Великобритания, министър на външните работи (1906 г.) и министър-председател на България (1907 г.).
През 1994 г. Ивна Станчов става посланик за специални поръчения и министър на външните работи. През януари 1999 г. президентът Петър Стоянов назначава Станчов за свой съветник по външнополитическите въпроси. (Тази функция е поверена на Станчов и от президента Първанов.)
Компанията на Станчов се занимава с привличане на чуждестранни инвестиции у нас, с инфраструктурни проекти и приватизация. Той е и съдружник в компания, занимаваща се с финансови анализи, председател е на "Фрамлингтън България", първия инвестиционен фонд, насочен към новосъздадената българска фондова борса.
Ивна Станчов е българският представител в Консултативния съвет по въпросите на бизнес към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Видният ни дипломат е основател и председател на фондация "Карин дом" - Варна. "Карин дом" се намира в Морската градина, дневният център осигурява терапия на деца с физически увреждания и ментални проблеми от най-ранна възраст. Създаден е преди 15 години в бивша фамилна къща на Иван Станчов, днес в дома работят 30 специалисти.
През 2009-а Ивна Станчов инициира дарителска кампания, в рамките на която възнамерява да изкачи четири от най-високите планински върхове на Балканите. През септември т. г. 80-годишният Станчов стъпи на гръцкия пръвенец Олимп I, следващите му цели са Олимп II и Атос в Гърция, както и 2166-метровия връх Левски в Стара планина, разказва www.dariknews.bg.

Още за дипломата може да прочетете тук

Ангел Попов е роден през 1835 г. в Търново в семейството на свещеник. 6-годишен, постъпва в училището при църквата "Свети Никола" в старопрестолния град.
На 13 Ангел печели първите си пари, като се заема с шивашкия занаят. В класното училище учи при Никола Михайловски, а когато навършва 20, баща му му дава всичките си спестени пари и той започва търговия с дрехи.
Жени се за Мария Смилова - девойка от заможен и революционен род.
През 1861 г. в Търново пристига италианецът Адолф Нотари. Нотари искал да научи хората тук да отглеждат буби, а той да изкупува пашкулите. Идеята му запалва Ангел Попов и той започва да търгува с бубено семе. Скоро след това заминава за Италия, за да види как се прави коприната. Наученото го тласка към решението да построи фабрика за коприна и да изнася готови платове, той купува място край Килифарево, вдига сграда и я оборудва с машини.
През първите две години има добри печалби, но към 1864-1865 г. предприятието става губещо. Българската коприна се оказва неконкурентоспособна и Ангел Попов фалира.