Асен Христофоров е роден на 16 декември 1910 година в Пловдив.
Завършва с отличие Робърт колеж в Истанбул, а след това и Икономически университет в Лондон. След завръщането си в България Христофоров преподава политическа икономия в Софийския университет.
През 1942-1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, спряно от министър-председателя Добри Божилов. По същото време полицията настоява неуспешно за уволнението на Христофоров от Търговско-индустриалната камара, където работи.
През 1947 година Асен Христофоров, привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, е уволнен от университета, а през 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в Белене.
След като е освободен през 1953 година, отива да живее на вилата си в Говедарци и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски творби, сред които „В дебрите на Рила“ (1957), „Скици из Рила“ (1957), „Мацакурци“ (1958), „Ангария“ (1960), „Искровете“ (1962) и други. Превежда от английски „Белия зъб“ на Джек Лондон, Хенри Филдинг, Джеймс Джойс, „Трима души в една лодка“ на Джером К. Джером, Емили Бронте и други.
Сред изследванията на Христофоров върху икономическите проблеми се открояват „Стопанското положение на България от избухването на войната насам“ (1941), „Увод в политическата икономия на военното стопанство“ (1943), „Кратък курс по стопанска география“ (1945) и др.
Асен Христофоров умира на 10 август 1970 г.
Сериозни изследвания за живота му не са правени, икономическите му трудове са потънали в забвение, а в архива му има непубликувани литературни и мемоарни произведения.
Източник: http://bg.wikipedia.org
�
 Димитър Паница е роден на 2 ноември 1930 година в София.
Напуска България през 1948 година, когато семейството му е принудено да поеме по трудния път на емигранството. Във Франция баща му, финансист и банкер, става счетоводител във фабрика, а той работи като помощник-касиер в банка.
След преместването в САЩ по препоръка на приятел на брат си Димитър Паница започва да чиракува в списание "Рийдърс дайджест". Годината е 1952-ра, следват 42 години, през които българинът изкачва всички стъпала на журналистическата кариера, за да стигне до поста зам.-главен редактор през 1985-а. В световното списание Паница ръководи изданията за Европа, Средния Изток и Африка. Под неговото ръководство списанието започва да излиза руски, унгарски, чешки и полски.
Паница се оттегля от работа в "Рийдърс Дайджест" през 1994 година.
През 1991 година Димитър Паница и неговата съпруга Ивон учредяват Фондация "Свободна и демократична България". Основната цел на фондацията е да подпомага демократизацията на българското общество чрез развитие и насърчаване на плурализма, свободния печат, обществената толерантност, открития диалог. Фондацията подпомага програми за бездомни деца и младежи, програми за журналистически обмен, програма "Студентски дискусионни клубове", учредител е на ежегодните журналистически награди "Паница", присъжда стипендии.
Димитър Паница е член на Международния институт за стратегически изследвания - Лондон, на Англо-американската пресасоциация - Париж, на френската Фондация за бъдещето, на Института за демократизация в Източна Европа - Вашингтон, на Института за пазарна икономика - София.
Основател е на Съвета на директорите на Американския университет у нас. Членува в Съвета на международната Награда за гражданска смелост (Ню Йорк). През декември 2000 година бе отличен с най-високия български граждански орден - "Стара планина", първа степен.
Носител е и на престижното звание "Кавалер на ордена на Почетния легион на Френската република" за професионалните си заслуги и приноса си за развитието и укрепването на гражданското общество.
Димитър Паница е първият българин, удостоен с най-високото отличие на едни от най-старите английски университети - лондонския Кингс колидж - "Почетен настоятел", за заслуги към развитието на журналистиката и гражданското общество.
Димитър Паница бе почетен член на БАН (неговият прадядо Иван Евст. Гешов е неин дългогодишен председател), но се оттегли.
От 2006 г. специален фонд към настоятелството на Нов български университет връчва ежегодни награди за гражданска доблест на името на известния българин.
Дими Паница почина в Париж на 29 юли 2011 година.
Източник: www.omda.bg
Още за последния будител прочетете тук
 Д-р Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София.
Завършва Университета за национално и световно стопанство, специалност "Политическа икономия", профил "Социология".
До 1990 г. Кристалина Георгиева се посвещава на академична кариера, заема и консултантски позиции в България и САЩ. Чете лекции във водещи световни университети.
Става част от екипа на Световната банка през 1993 г. като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия. От 1998 г. последователно заема директорски позиции в Източна Азия, в отдела по околна среда, в московското представителство на банката и във вицепрезидентството по устойчиво развитие.
На 10 март 2008 г. Георгиева заема поста вицепрезидент на Световната банка и едновременно с това става корпоративен секретар на банката.
Автор е на над 80 публикации, носител е на няколко награди и стипендии за изследователска и научна дейност. Владее четири езика - английски, френски, руски и сръбски, омъжена е, има една дъщеря.
На 19 януари 2010 година българия посочи Кристалина Георгиева като своя номинация за еврокомисар в ресор "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи".
Източник: http://personi.dir.bg
 Проф. д-р Велеслав Гаврийски е роден през 1909 г. в с. Кормянско, Габровско, в семейство на учители.
През 1927 година завършва гимназия, през 1931-ва се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет. Специализира застрахователно дело при известния застраховател и статистик Ф. Буркхард от 1936 до 1938 г. в Лайпциг.
През 1939 г. проф. Гаврийски получава докторска титла от Университета във Франкфурт на Майн. От 1940 г. е асистент на д-р Иван Стефанов, от 1943-та - доцент, и от 1948 г. - професор във Висшето търговско училище, днес Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов.
Почти целият професионален живот на проф. Велеслав Гаврийски е свързан с това висше училище. От средата на 40-те години на двайсети век проф. Гаврийски работи усърдно за създаване на катедра по застрахователно дело. Катедрата е създадена през 1949 г. и той става неин завеждащ. Заслугите му за оформяне съдържанието на тази специалност и за привличане и подготовка на млади кадри в нея са огромни.
Проф. Велеслав Гаврийски е изключително ерудиран човек, с широка езикова подготовка (владее немски, френски, английски и руски език), има феноменална памет и забележителни постижения не само в областта на застрахователното дело, но и като икономист и юрист.
Проф. Гаврийски разработва на българска основа теорията (икономиката) на застраховането и на презастраховането и застрахователното право. Неговите трудове са източник на специални знания за всички, посветили се на застраховането, и ценен принос в българската наука.
Като педагог проф. Велеслав Гаврийски е възпитал поколения професионалисти в застрахователното дело.
Източник: www.gavriiski.com
|
|
