Икономика Финанси

balgari.bg

Забравен икономист и недооценен писател

Асен Христофоров е роден на 16 декември 1910 година в Пловдив.
Завършва с отличие Робърт колеж в Истанбул, а след това и Икономически университет в Лондон. След завръщането си в България Христофоров преподава политическа икономия в Софийския университет.
През 1942-1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, спряно от министър-председателя Добри Божилов. По същото време полицията настоява неуспешно за уволнението на Христофоров от Търговско-индустриалната камара, където работи.
През 1947 година Асен Христофоров, привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, е уволнен от университета, а през 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в Белене.
След като е освободен през 1953 година, отива да живее на вилата си в Говедарци и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски творби, сред които „В дебрите на Рила“ (1957), „Скици из Рила“ (1957), „Мацакурци“ (1958), „Ангария“ (1960), „Искровете“ (1962) и други. Превежда от английски „Белия зъб“ на Джек Лондон, Хенри Филдинг, Джеймс Джойс, „Трима души в една лодка“ на Джером К. Джером, Емили Бронте и други.
Сред изследванията на Христофоров върху икономическите проблеми се открояват „Стопанското положение на България от избухването на войната насам“ (1941), „Увод в политическата икономия на военното стопанство“ (1943), „Кратък курс по стопанска география“ (1945) и др.
Асен Христофоров умира на 10 август 1970 г.
Сериозни изследвания за живота му не са правени, икономическите му трудове са потънали в забвение, а в архива му има непубликувани литературни и мемоарни произведения.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Потомък на родолюбци

Димитър Паница е роден на 2 ноември 1930 година в София.
Напуска България през 1948 година, когато семейството му е принудено да поеме по трудния път на емигранството. Във Франция баща му, финансист и банкер, става счетоводител във фабрика, а той работи като помощник-касиер в банка.
След преместването в САЩ по препоръка на приятел на брат си Димитър Паница започва да чиракува в списание "Рийдърс дайджест". Годината е 1952-ра, следват 42 години, през които българинът изкачва всички стъпала на журналистическата кариера, за да стигне до поста зам.-главен редактор през 1985-а. В световното списание Паница ръководи изданията за Европа, Средния Изток и Африка. Под неговото ръководство списанието започва да излиза руски, унгарски, чешки и полски.
Паница се оттегля от работа в "Рийдърс Дайджест" през 1994 година.
През 1991 година Димитър Паница и неговата съпруга Ивон учредяват Фондация "Свободна и демократична България". Основната цел на фондацията е да подпомага демократизацията на българското общество чрез развитие и насърчаване на плурализма, свободния печат, обществената толерантност, открития диалог. Фондацията подпомага програми за бездомни деца и младежи, програми за журналистически обмен, програма "Студентски дискусионни клубове", учредител е на ежегодните журналистически награди "Паница", присъжда стипендии.
Димитър Паница е член на Международния институт за стратегически изследвания - Лондон, на Англо-американската пресасоциация - Париж, на френската Фондация за бъдещето, на Института за демократизация в Източна Европа - Вашингтон, на Института за пазарна икономика - София.
Основател е на Съвета на директорите на Американския университет у нас. Членува в Съвета на международната Награда за гражданска смелост (Ню Йорк). През декември 2000 година бе отличен с най-високия български граждански орден - "Стара планина", първа степен.
Носител е и на престижното звание "Кавалер на ордена на Почетния легион на Френската република" за професионалните си заслуги и приноса си за развитието и укрепването на гражданското общество.
Димитър Паница е първият българин, удостоен с най-високото отличие на едни от най-старите английски университети - лондонския Кингс колидж - "Почетен настоятел", за заслуги към развитието на журналистиката и гражданското общество.
Димитър Паница бе почетен член на БАН (неговият прадядо Иван Евст. Гешов е неин дългогодишен председател), но се оттегли.
От 2006 г. специален фонд към настоятелството на Нов български университет връчва ежегодни награди за гражданска доблест на името на известния българин.
Дими Паница почина в Париж на 29 юли 2011 година.

Източник: www.omda.bg

Още за последния будител прочетете тук

 

Банкерът

altИван Искров е роден на 26 март 1967 г. в Пирдоп.
Завършва "Финанси и кредит" в Университета за национално и световно стопанство през 1992 г.
До 1993 г. е хоноруван лектор в УНСС по специалността "Банков мениджмънт", а след това, до 1997 г., е заемал длъжностите експерт, инспектор и старши инспектор в БНБ, управление "Банков надзор".
През 1994 г. Искров специализира "Бизнескомуникации" и "Банков надзор" по програми на американска и английска банка.
През 1995 г. Иван Искров участва в специализация на агенция "Тройханд" на тема "Оценка на банки и финансови институции".
През периода 1997-1999 г. Искров е изпълнителен директор и член на УС на "Банка ДСК". През 1999 г. специализира "Ипотечни книжа и пазари" в САЩ.
От 1999 г. до 2001 г. е изпълнителен директор и член на УС на "Росексимбанк" АД.
За народен представител с листата на НДСВ е избран в 39-ото народно събрание, председател на Комисията по бюджет и финанси, член на Комисията по европейска интеграция и член на Съвместен парламентарен комитет България - Европейски съюз.
На 9 октомври 2003-та Иван Искров е избран за управител на Българската народна банка.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Финансистът

altЕмил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград.
Завършва столичната Немска гимназия, след което се дипломира по специалността "Финанси" във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС).
Защитил е дисертация на тема "Еволюция на парите". Работил е като подуправител на БНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на "Хърсев КО". Женен е, има две деца.

Източник: www.novinar.net

В свое интервю финансистът анализира мерките на новото правителство в икономическата сфера и темповете на излизане от кризата.

Етикети:
 

"Желязна лейди" в българската политика

altРенета Инджова е родена на 6 юли 1953 година в Нова Загора.
Завършва ВИИ "Карл Маркс" в София през 1975 г. и остава в института като преподавател по политикономия.
В началото на 90-те години е икономически експерт на Съюза на демократичните сили и оглавява Агенцията по приватизация (1992-1994).
В края на 1994 година Инджова става министър-председател в служебно правителство, назначено от президента Желю Желев. Тя е единствената жена, заемала високия пост.
През 1995-а се кандидатира за кмет на София, но остава трета, след Стефан Софиянски и Венцислав Йосифов. През 2001-ва е кандидат за президент на България.
За работата си като финансов мениджър на Болница "Токуда" в София Инджова разказва пред http://money.ibox.bg.

Източник: http://bg.wikipedia.org


 

Етикети:
 
Страница 1 от 2

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.