balgari.bg

- Какво отгледахте това лято в градината си, госпожо Балканска?
- В Родопите само картофи и бобец стават. Ама в тия жеги всичко изгоря. Пак има, да сме благодарни. Гледам и много цветя - божур, елдъзка, мушкато, индрише. Всичко, което боцна, става.
- Може ли на една певица да й омръзне да пее?
- Не. Това е невъзможно. След като излизам болна да пея... Готова съм да умра на сцената с песен на уста. Моята майка казваше: "Млъкни, мари! Само когато спиш - мълчиш."
- Имало ли е публика, която да не ви възприеме?
- Не съм чула някой да ме е упрекнал. Може би на тия години да не съм вече на върха, може би трябва да сляза от сцената. Но хората ме търсят. И докато ме търсят, ще пея.

- Ако не бяхте певица, какво щяхте да бъдете?
- Сигурно майка на трите си деца и добра домакиня. Нямах възможност да продължа да уча. Моят баща е убит на фронта през 1944 година. Майка се преженва и аз гледах другите деца, които се родиха. Две сестри и един брат. И ние сме две от първия брак на мама. Аз детство не съм видяла. Гледах деца и помагах. Но видях свят и съм благодарна на Бога, че ми даде сила и глас. И дано даде на всички, които имат това желание.
- Много ни е красив фолклорът. А защо ние така огрубяхме?
- Навлезе много печалбарството. В музиката пък нахлу чалгата, която напълно промени ценностите на младите хора. Така се осакатиха нещата. Аз не съм против която и да е музика. Когато гали ухото, когато е красива, когато възпитава. С една дума - да не е пошла. Когато боядисваш стаята си, не цапаш, искаш да ти е приятно.
Много често сме си говорили с Петьо как ни възприемат хората - по това как сме облечени, как се държим на сцената. Ние наложихме гайдата. И тази неповторима родопска носия. Нали знаете какво впечатление прави красив танцов състав. Е, някои харесват да гледат разголеното...
- Докъде ще доведе агресията, която ни залива отвсякъде?
- Ами вижте с какво ни занимава телевизията! И всичко това се гълта от децата. Понякога пътувам по цяла нощ, върна се и започвам да копая. Децата ми викат: "Мамо, ти кога ще си починеш?" Ами аз съм селско чедо, винаги съм работила и това ме крепи. Ако легна и почна да гледам телевизия... ще се разболея. Ами тия деца, дето гледат насилие? Те не се ли разболяват?
- Имало ли е гаф на сцената, който не можете да спасите?
- Няма такъв. Всичко може да се спаси. И когато решиш, че нещо ще направиш, просто го правиш. Усетиш ли страх, а не сила, спукана ти е работата. Всяка сутрин си казвам: "Господи, върви напред и аз след теб."
Ако нямаш вярата, от теб човек не става. Може да е частица, ама трябва да я имаш. Господ те създава, изкарва те на бял свят, той те меси.
- Вас ви е омесил с родопската песен.
- Вярно е. Тия песни са едно преживяване от робството. Те са тъжни, повечето хайдушки. Имат скрита любовна лирика, все пак всичко е ставало тайно, не можеш да се видиш с любовника си, със севдата, както казваме ние.
- Ходили сте много по света. Какво от онова, което сте научили навън, можете да използвате тук?
- Красотата. Най-хубавото от нея е да гледам как хората се обичат и се уважават. Но е много трудно да се "пренесе". Трябва да имаш търпение.

Интервю на Яна Иванова за www.standartnews.com