Интервюта Пламен Моллов: Виното е част от историята ни, да го превърнем в туристически продукт

balgari.bg

Пламен Моллов: Виното е част от историята ни, да го превърнем в туристически продукт

altГ-н Моллов, какви са стратегическите цели на Националната лозаро-винарска камара?
Провеждането на европейската винена реформа в България - това е основната, стратегическа цел на НЛВК. Ние, експертите от организацията, участвахме в обсъждането на основните тенденции в реформата на лозаро-винарския сектор - последния, в който започнаха промени след приемането ни в ЕС. Имахме късмета нашите предложения, които се отнасят за по-голямата част от новоприетите страни от Източна Европа, да бъдат утвърдени като тенденция, за сметка на част от предложенията на "старите" винарски страни, като Франция, Испания и Португалия. Резултатът е, че за следващите 7 години се предоставят 166 млн. лв.: 70 процента от тях са за конверсия и обновяване на съществуващите лозя, 30 на сто - за застраховката им, а 10 на сто - за промоция на българските вина в страните извън ЕС. Съвсем скоро ще видим първите реални резултати от усилията ни да приобщим този традиционен българските поминък към европейските и световните тенденции. От десетилетия европейският данъкоплатец плаща за пресушаването на т. нар. океан от вино, тенденцията сега е да се подобрява сортовата структура на лозята, да се намалява количеството за сметка на качеството. А виното, както е известно, е по-скоро интелектуален, отколкото технологичен продукт.

Колко са производителите на вино в България?
В регистъра на НЛВК има общо 273 производители на вино, като не всички членуват в нашата неправителствена браншова организация. Разбира се, производителите на вино у нас са много повече, защото една от най-жизнените битови традиции у нас е производството на домашно вино. Във всички краища на България се правят ежегодни празници, посветени на тази напитка, а по поречието на р. Струма, в град Симитли, има дори винена партия.
Към кои държави България трябва да насочи износа на вино?
Българският износ винаги е бил насочен към европейския потребител. Това е наш традиционен пазар, на който през последното десетилетие България постепенно започна да стопява дела си. Причините са две: новите страни - производителки на вино, успяха да поизместят от европейския пазар традиционните производители - Франция, Испания, Португалия и България, разбира се... Втората, не по-малко основателна причина, която е по-скоро имиджова, е, че през последното десетилетие на миналия век имаше български фирми, които в името на инцидентната печалба си позволиха да предлагат вино със съмнително качество. Пазарът, както е добре известно, е инерционен механизъм. Сега ще ни трябва два-три пъти повече време, за да докажем на клиентите, които познават българския етикет, че предлагаме качествено вино. Това трябва да направим сами, защото европейските пари за подпомагане на лозаро-винарския сектор не могат да се използват като фактор в конкуренцията на вътрешния европейски пазар. Извън него е втората голяма и все още неразработена ниша. Това са т. нар. трети страни.
Има ли в България условия за винен туризъм?
В страната ни лозарството и винарството са част от митологията и историята. Затова условия за винен туризъм има навсякъде. Природните, историческите, етнографските, фолклорните и дори кулинарните дадености и традиции са уникални и атрактивни, но ние все още нямаме готов туристически продукт. За съжаление не ни се удават тематичните връзки между хубавото вино в една изба с археологическите разкопки край нея, с културно-етнографските комплекси или екопътеките наблизо. В добра комбинация помежду си, те са един атрактивен маршрут. Няма район в България, където поне три от необходимите елементи за винен туризъм да не са налице. "Маршрутите на виното", както сме нарекли един от националните проекти на НЛВК, ще направят атрактивен т. нар. вътрешен целогодишен туризъм, който няма да свързваме през лятото само с морето, а през зимата - с планината. Там, където още от древността е имало добро слънце, достатъчно валежи и подходяща почва, и сега има лозя и селища, в които се е правело и се прави вино. По-важното е да се намерят предприемчиви и интелигентни хора, които могат да развият винения туризъм.
Разкажете за двата проекта на НЛВК - "Пътища на виното" и "1333 малки винарски изби"?
Целта и на двата проекта е да се даде възможност на "малките" лозари и винари да разширят дейността си, да могат да печелят повече, за да имат какво да инвестират в развитието на семейния си бизнес. Идеята е сред лозята с размер от 20 до 100 дка да се направят малки семейни изби с неголеми количества собствено бутиково вино с уникален вкус. То да се предлага като една от атракциите на маршрута за винен туризъм, в който да са съчетани например процедури в спа-комплекс, ако наблизо има минерална вода, с посещение на някоя местна забележителност и т. н. Нашите маркетингови специалисти, като направиха условните маршрути на пътищата на виното от древността до днес, стигнаха до извода, че в България има място за 1333 малки винарски изби. За създаването им вече са готови типови архитектурни проекти, разработени са бизнеспланове. От тях става ясно, че вместо всяка година лозарите да се бунтуват срещу цената на гроздето, най-добре е сами да го превръщат във вино, от което, ако го продават като част от туристическа атракция ще спечелят. Според нашите експерти в това е бъдещето. Големите винени комплекси засадиха огромни масиви лозя. Нормално е лозарите с малки по площ насаждения да си направят малки винарски изби. НЛВК ще им помага в това начинание.
Как виждате бъдещето на българското вино?
И в двете големи пазарни ниши - на вътрешния европейски пазар и извън него, ние предлагаме български вина със защитено наименование за произход и т. нар. регионални вина, които са трапезни вина, предлагани със съответните означения за сорта и реколтата. Имаме защитени 47 регионални вина с гарантиран произход, сред тях "Мавруд от Асеновград", "Старо червено вино от Оряховица", "Гъмза от Ново село", "Мерло от Сакар" и др. Общите критерии, с които могат да бъдат представени, са: автентичност, базирана на уникалните български сортове мавруд, широка мелнишка, гъмза, димят и памид, и качество, гарантирано от съвременен подход на енолозите, предлагащи т. нар. купажни вина, чиито качества са интелектуален, неповторим продукт в малки серии, за ценители. Ние не можем да учудим потребителя с мерло и каберне. Но тези разпространени у нас сортове се индивидуализират със специфични, български характеристики. Вината от тях сега печелят награди на световни изложения и конкурси, но им трябва време, за да се превърнат от колекционерска рядкост в желан от потребителите продукт. Това е бъдещето на българското вино. Като начало трябва да се махнем от най-долните рафтове на супермаркетите - където са най-евтините вина, и да започнем да предлагаме по-високо качество на по-добри цени. Само така ще отговорим на изискванията на съвременния потребител за модерни вина, които са част от профила на един по-добър стандарт на живот.

Интервю на сп. "Черга" с проф. Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара, преподавател в УХТ в Пловдив, депутат от 40-ото Народно събрание (със съкращения)

Снимка: www.plamenmollov.com

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.