balgari.bg

Проф. Сапарев, като гледате българската политика днес, виждате ли някъде пресечна точка с фантастиката?
Разбира се. Последните 20 години приличат на лоша фантастика - тезисно упражнение върху масовата манипулация: "Как политическата класа измами своя народ, за да пирува върху останките му"... Но и на пародийна историческа реминисценция: как българите, които някога ходеха по Европата да си търсят цар, днес си търсят по подобен начин Голям брат...
Кои политически персонажи ви удивляват?
Казано в библейски стил - "името им е легион". Изброяването би било много дълго. Понеже съм наивен човек, винаги съм се удивлявал как толкова много лакомия, алчност и демагогия могат да се съберат на едно място. Най-често - в комбинация с глупост, късогледство и национално безхаберие.
Какво мислите за управлението на ГЕРБ?

Засега ГЕРБ предимно говори и плаче като вдовица. Някои от министрите му са много смешни, така че циркът е пълен. Има опасност ГЕРБ да стане жертва на собствената си популистка демагогия. Защото не само "благородството задължава" (както казват французите) - задължават и обещанията, и народното доверие, което може да породи опасен откат.
Кое отчитате като грешки на българския преход?
Грешките са толкова много, че за тях би трябвало да се напише обемисто изследване. Те са посочвани нееднократно, макар и невинаги комплексно. Лошото е, че имат лавинообразен ефект, довел България до днешното състояние на най-бедна неоколониална държава. В начале бе... изконният наш слугински рефлекс. България охотно прие и се втурна да изпълнява един разрушителен за страната ни чужд план - нещо като националноликвидационна програма. Борейки се уж с комунизма, СДС съсипа всичко читаво у нас - от селското стопанство до образованието. Отричането на социалистическите ценности ескалира в отричане на всички ценности (с изключение на любовта към парите и Америка) и доведе до тотален ценностен вакуум, който (де)формира няколко поколения. Което проличава в масовото подивяване наоколо.
Как се промени българинът за тези 20 години според вас?
Промените не са еднопосочни, но негативите преобладават. За последните 20 години българинът получи повече свобода, повече информация и инициатива и тръгна по света. Но пък масово изпростя, стресира се до видиотяване, принудително емигрира, появи се нечувана досега безработица, престъпност, корупция, проституция, детска агресия. (Не)знайно откъде се появиха няколко процента богаташи, а една трета от народа слезе под екзистенц-минимума. Пропастта между поколенията придоби катастрофален характер. Американската масова култура ни залива и манипулира отвсякъде. Българинът все повече се чувства чужденец в собствената си страна - и е готов да продаде и сестра си, за да оцелее.
Работили сте и в София и в Пловдив. Има ли разлика в манталитета на хората от двата града?
Има, рабира се. София е свиреп град, в него хората по необходимост се ожесточават. Това е град по-скоро за работа, отколкото за живеене. В него нямаш излишни човеколюбиви илюзии. Когато след дълги транспортни мъки се добереш до панелното си убежище, облекчено отдъхваш, заключваш се старателно и нямаш желание да си подадеш носа навън. Пловдив е по-спокоен и бавен, някак "пенсионерски" град. Хората повече ги тегли навън, Главната е пренаселена, общува се по-човешки. Е, манталитетът е повече провинциален, отколкото се полага на толкова голям град. Човек храни повече илюзии за ближните си (после животът ги опровергава). Благодарение на автомобилните задръствания напоследък животът и в Пловдив започва да се изнервя по софийски тертип.
БНТ стана на 50 години. Как си спомнята годината, която мина под вашето ръководство?
Годината, когато бях в БНТ, беше най-кошмарната в живота ми. Изобщо не обичам да си я спомням. И причината е не само в това, че отначало не познавах някои хора и процеси и правех грешки. Отидох с твърде академична и хуманна нагласа, крайно неподходяща за свирепата обстановка, суетна конкуренция и политическо ожесточение там. Всичко беше в разпад, а аз се мъчех да спасявам и омиротворявам... Поради своя медиен монопол тогава БНТ беше обект на най-жестоки партийни атаки. Беше една от най-горещите точки в тогавашна България. Седесарската агресия се развихряше, хората мимикрираха и се пребоядисваха, за да оцелеят. Не съжалявам, че не се включих в партийните далавери (някои от които - финансово обещаващи), че не пожелах да ходя на четири крака и да размахвам най-слугински опашка пред силните на деня. Затова днес няма защо да се срамувам, поглеждайки към кошмарната 1991 година. А иначе - не бих искал да бъда директор на БНТ такава, каквато е днес. Всъщност - именно сега живеем във века на телевизията. И ежедневно изпитваме натиска на това най-могъщо средство за масово оглупяване и всенародно видиотяване. Резултатите са налице.

Проф. Огнян Сапарев е роден на 14 август 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет. Професор по теория на литературата. През 1993-2003 година е ректор на Пловдивския университет. Депутат от Коалиция за България в 39-ото народно събрание. Член е на Съюза на българските писатели. Един от най-изявените български фантасти, преводач на Станислав Лем.

Интервю на Соня Сиромахова за www.obshtestvo.net