 Майор Атанас Узунов е роден през 1857 година в Русчук.
Взима участие в Старозагорското въстание през 1875-а, след потушаването на бунта емигрира в Румъния.
Доброволец е в Сръбско-турската война година по-късно, малко след това постъпва на служба в 60-и заморски пехотен полк на Руската армия. След войната завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса (1877).
При обявяване на Руско-турската освободителна война се записва в Българското опълчение. Сражава се в състава на III рота на II опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, на връх Шипка, в Шейновската битка и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст "Свети Георги" IV степен и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 г.
След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II кюстендилска пехотна дружина, а след това в XXII пазарджишка пехотна дружина и I софийска сапьорна рота. Атанас Узунов е първият български офицер, завършил Военноинженерната академия в Санкт Петербург.
По време на Сръбско-българската война през 1885-а Узунов е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Отбраната на крепостта е проверка за военноинженерната му мисъл. Обсаден във Видин, капитан Узунов е призован от сръбския генерал Милойко Лешанин да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават, и продължава отбраната. Отблъсква натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли.
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили, който избухва на 19 февруари 1887 г. Осъден е на смърт и разстрелян на 22 февруари същата година край Русе.
|
 Своеобразен връх в националноосвободителното ни движение е Българското опълчение (1877-1878).
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т. н. е разработена от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, създава проект за българска въоръжена сила с военнополицейски, конвойни и помощни функции в състав от три бригади и шест конни сотни.
 Кракра Пернишки е легендарен велможа и военачалник, живял през втората половина на десети и началото на единайсети век. По време на войните на Самуил с Византия Кракра отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на византийския император Василий II, който се мъчи да я превземе.
Първата обсада на Перник е през 1004 година. Тогава Кракра отбива както пристъпите срещу крепостта, така и опитите на императора да го привлече на своя страна. Втората обсада е през 1016 година и продължава близо три месеца. Накрая византийците са принудени да отстъпят, след като претърпяват сериозни загуби.
При последния владетел на Първото българско царство - Иван Владислав, Кракра управлява обширна област, включваща 35 крепости. През 1017 година, докато византийците опустошават южните предели на държавата, военачалникът подготвя контранастъпление. Планът му е осуетен, тъй като печенегите, населяващи земите на север от Дунав, отказват да се присъединят към войските му.
Година по-късно, след гибелта на цар Иван Владислав, Кракра се подчинява на Василий II заедно с подвластните си градове и в замяна на това е удостоен с титлата патриций.
 Емануил Васкидович се ражда през 1795 година в Мелник.
Рожденото му име е Манолаки Васкиди.
Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град, после продължава образованието си в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Бейската академия в Букурещ.
През 1815 година Васкидович основава в Свищов първото елино-българско училище в нашите земи, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 книги. През 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение, тук се преподават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманските среди в града, по-късно се връща тук и учителства от 1854 до 1863 г. От 1845 до 1854 година е в Плевен, като основава училище и там. Годината е 1850-а.
Емануил Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде първия педагогически труд на български - "Славеноболгарское детеводство", през 1835 година. Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.
Просветителят умира на 30 септември 1875 г.
 Възрожденската учителка и революционерка Неделя Петкова Караиванова е родена на 13 август 1826 г. в Сопот.
Учи по взаимоучителната метода в Сопотския девически манастир. По препоръка на Найден Геров става учителка в новооткритото девическо училище в София (1858-1861), където работи със Сава Филаретов. По-късно учителства в Самоков (1862-1864), Кюстендил (1864-1865), Прилеп (1865-1866), Охрид (1868-1869) и Велес (1870-1871).
Неделя е омъжена за най-малкия вуйчо на Васил Левски (брат на майка му Гина) Петко Караиванов. Двете с дъщеря си Станислава Балканова ушиват знаме за Разловското въстание.
В Прилеп Неделя Караиванова организира за първи път честване на празника на светите братя Кирил и Методий, а във Велес се включва в местния революционен комитет. След разкриване на участието й в комитета Неделя Караиванова е изгонена от града. С подкрепата на Зографския манастир основава смесено българско училище във Вардарския квартал на Солун. Участва в борбата на местното население срещу гръкоманията, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в Русия.
След Освобождението Баба Неделя живее за кратко в Кюстендил, а през 1879 година се мести в София.
През 1883 г. се установява в Ракитово и работи за просветата на чепинските българи. Умира в София на 1 януари 1894 г.
|
|
|
|
|
|
|
Страница 1 от 20 |
