Ирландският журналист Джеймс Баучър, на когото България дължи много, се ражда на 18 декември 1850 г. в Боготстаун.
Получава типичното образование за момче от семейство на дребен земевладелец. Музиката и езиците го очароват. От музиката се отказва рано поради напредваща глухота. Става преподавател в Итън. Сътрудничи на периодични издания. В края на 80-те напуска колежа и се отдава на журналистиката. "Таймс", където са харесали поредица негови статии за изгонването на бедните наематели в Ирландия от богати земевладелци, го насочва към Югоизточна Европа.
Първото пътуване на Джеймс Баучър в Румъния през 1887 г. съвпада с едно от най-големите селски въстания. Описва видяното в серия репортажи. През следващите петнайсетина години обикаля Балканския полуостров и с неутолимо любопитство изучава хората тук.
В материалите му, публикувани на страниците на "Таймс", огромната осведоменост си съжителства с проникновен анализ.
Дългогодишната подкрепа на Джеймс Баучър за българската национална кауза му отрежда почетно място в пантеона възрожденци.
В кореспонденциите си от София той сурово осъжда княз Фердинанд и правителството на Константин Стоилов за ролята им в убийството на Стамболов. Проучва четите в Мелнишката акция през 1895 г. и стига до не особено приятни изводи за поведението им към мюсюлманите в Родопите. Огромна е ролята му за справедливото представяне на македонската борба във Великобритания. Най-значим обаче е приносът му по време на балканските войни. Журналистът се превръща в неофициална връзка между България и Гърция и улеснява подписването на договора между двете страни. Голям радетел е за силна България, включваща и македонските земи. В началото на Първата световна война опитва да повлияе на държавниците от Антантата в посока отстъпки за България - и то не само поради стратегическа необходимост, а и заради справедливостта. Пише десетки статии за съдбата на бежанците, апелира към световната общественост насилията в Балканите да бъдат спрени.
Едно от любимите места на Баучър е Рилският манастир. Тук е и погребан - по свое собствено желание - след смъртта си на 30 декември 1920 г.
