balgari.bg

Кракра Пернишки е легендарен велможа и военачалник, живял през втората половина на десети и началото на единайсети век. По време на войните на Самуил с Византия Кракра отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на византийския император Василий II, който се мъчи да я превземе.
Първата обсада на Перник е през 1004 година. Тогава Кракра отбива както пристъпите срещу крепостта, така и опитите на императора да го привлече на своя страна. Втората обсада е през 1016 година и продължава близо три месеца. Накрая византийците са принудени да отстъпят, след като претърпяват сериозни загуби.
При последния владетел на Първото българско царство - Иван Владислав, Кракра управлява обширна област, включваща 35 крепости. През 1017 година, докато византийците опустошават южните предели на държавата, военачалникът подготвя контранастъпление. Планът му е осуетен, тъй като печенегите, населяващи земите на север от Дунав, отказват да се присъединят към войските му.
Година по-късно, след гибелта на цар Иван Владислав, Кракра се подчинява на Василий II заедно с подвластните си градове и в замяна на това е удостоен с титлата патриций.

Хан Пресиян се възкачва на българския престол през 836 година.
Сведенията за управлението му са оскъдни. Син е на Звиница и племенник на Маламир, от Крумовата династия.
От житието на Григорий Декаполит узнаваме, че през 837 г. смоляните в Родопите въстават. Бунтът се разпростира до Беломорското крайбрежие и на североизток от Солун. Пресиян се възползва от това въстание, както и от конфликта между ромеите и арабите и хвърля българска войска, която превзема градовете Филипи и Кавала, излиза на Бяло море и така прекъсва сухопътната комуникация между Солун и Константинопол. По-късно българите завладяват Централна и Южна Македония, както и част от Албания. По същото време обаче Византия успява да организира бягството на ромеите, преселени отвъд Дунав от Крум. Сред тези, които се завръщат във Византия, е и бъдещият император Василий I Македонец.
Успехите на българското оръжие се дължат до голяма степен на обстоятелството, че славянското население в споменатите области отдавна гравитира към българската държава. Разтревожена от проникването на българите в Македония, Византия настройва срещу тях сръбските племена. През 839 г. между българи и сърби, които до този момент живеят в мир, избухва война. Пресиян нахлува в сръбските земи, но претърпява поражение. Мирът е възстановен без териториални промени.
За разлика от чичо си Маламир Пресиян не преследва христяните в България.
Пресиян умира през 852 г. и е наследен на престола от сина си Борис Първи.
Най-известният паметник, останал от войните на Пресиян, са шестте каменни плочи с надписи (на снимката) от гръцкия град Филипи. От тях научаваме, че Пресиян се е зовял архонт. Оттук е и крилатата фраза: "Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда." Днес плочите са в Археологическия музей във Филипи.

За пръв път името на българския владетел от кумански произход Георги I Тертер се споменава по време на селската война начело с Ивайло.
Възползвайки се от политическата криза в България, през 1280 г. Тертер успява да се възкачи на царския трон. Дотогава е деспот на крепостта Червен (на снимката).
По същото време неаполитанският крал Шарл д'Анжу иска да възстанови Латинската империя в Константинопол. Българският цар побързва да се включи в антивизантийската коалиция. Император Михаил VIII Палеолог обаче укрепва отношенията си с татарите от Златната орда. През 1282 г. татарска конница преминава Дунава и подлага на опустошение българските земи. Така българите биват премахнати от коалицията. Събитията се развиват донякъде благоприятно за Тертер, след като император Михаил Палеолог умира.
Георги I Тертер започва опити да сключи мир с Византия, да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга Мария от византийски плен. Успява да освободи Мария и сина си Теодор Светослав. Но татарите отново нахлуват в земите ни през 1285 г. и Георги I Тертер бива принуден да се признае за васал на Ногай и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в стана на Ногай. Дъщеря си, чиетоимене е достигнало до нас, Тертер дава за жена на Чака, сина на Ногай. Но с това татарските нашествия не спират.
През 1292 г. търновският владетел абдикира и търси убежище при Андроник II във Византия. Умира през 1301 година.