balgari.bg

Хан Кардам седи на българския престол от 777 до 802 г. Смята се, че е пряк приемник на Телериг. Роден е около 735 година.
През април 791 г. византийският император Константин VI (780-797) потегля на поход срещу българите. Акцията цели да ги накаже заради проникването им по поречието на Струма и изтребването на ромейските войски. Кардам пресреща византийските войски на тяхна територия - при градчето Проват край Адрианопол. Привечер двете армии влизат в сражение и ромеите отстъпват.
През юли следващата година Константин VI пристигна с войските си край българо-византийската граница, където се заема с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Малко след това войните на българския владетел заемат височините наоколо. Визайнтийският император влиза в решително сражение с българите и претърпява тежко поражение. Загиват много от военачалниците му, в това число и астрономът Панкратий, уверил императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.
Хан Кардам празнува голяма победа - той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успява да се спаси.
Следват преговори, които завършват с подписването на мирен договор - императорът се задължава да плаща на българите ежегоден данък.
През 796 г. Кардам при отказ на Константин VI да плати данъка Кардам разполага войските си северно от Адрианопол и в продължение на 17 дни пристигналият тук император призовава българския владетел на бой, "но той не се решава да излезе от укрепленията си", както твърди византийският хронист Теофан Изповедник. Вероятно през тези седемнайсет дни са водени преговори, както доказва последвалото подновяване на договора от 792 г.
Кардам умира през 802 година. Управлението му е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, омиротворяването на страната и извеждането на България от политическата немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения - през 90-те години на осми век България минава в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурява не само толкова мечтания мир, но и възхода на България през следващото столетие.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Хан Телериг е роден през 706 година, син е на Тервел и византийката Анастасия.
На българския престол Телериг е от 768 до 777 година.
Управлението му бележи края на вътрешната криза в България от VIII век.
За пръв път името му се споменава във връзка с похода на византийския император Константин V Копроним срещу България през май 774 г. Този поход завършва без решително сражение, с мирен договор между двете страни. В края на същата година обаче Телериг изпраща 12-хилядна армия в Берзития (в дн. Република Македония), но византийският василевс, предупреден от своите агенти в Плиска, събира многократно по-силна войска и успява да срази българските части. Въодушевен от успеха си, император Константин V отново предприема поход срещу България, но северните ветрове възпират византийския флот край Месемврия (дн. Несебър) и по този начин осуетяват византийските въжделения.
Телериг пише до византийския император писмо, в което заявява, че възнамерява да избяга при него, но се нуждае от гаранции за себе си и иска да му бъдат дадени имената на византийските хора, които биха могли да му помогнат. Константин V допуска, че Телериг е поредният български владетел, принуден да се откаже от престола, и изпраща на хана имената на своите шпиони. На Телериг не му остава друго, освен да избие агентите на чуждата държава.
През 777 г. Телериг все пак все пак е принуден да избяга в Константинопол, където е покръстен и приема името Теофилакт. От страна на новия византийски император Лъв IV (775-780) той бива удостоен с титлата патриций.
Същата година обаче умира.

На снимката: Печатът на патриций Телериг-Теофилакт

Източник: http://bg.wikipedia.org

За ранните години на Самуил се знае малко. Надписът от с. Герман, край Преспанското езеро, и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Скилица сочат, че бащата на комитопулите, от които произхожда Самуил, е Никола, а майка им - Рипсимия. Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област Средец.
Мястото на Самуил в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на Асеневци, е засвидетелствано в кореспонденцията на папа Инокентий III с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих.
От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя. Четиримата си разпределят властта върху земите, незавзети от ромеите, като Давид ръководи българските територии в Тесалия и Южна Македония, Мойсей се установява в Струмица, Арон поема властта над Средец, а Самуил, който е най-малкият, управлява Видин (според В. Златарски - Преспа). Смята се, че именно на Самуил се е падала задачата да подготви освобождаването на изгубените български земи на североизток.
След смъртата на братятати си Самуил става владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
През същата година Самуил се провъзгласява за цар на България.
Новата Самуилова династия трябва да получи международно признание, но тъй като отношенията между българи и византийци не са добри, Самуил получава благословията не на патриарха, а на римския папа, който го провъзглася за император (цар) на българите.
Като български цар първите си военни действия Самуил води срещу сърбите, вероятно за да предотврати евентуален съюз на Византия с тях. В продължение на десетилетия Самуил удържа атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения в редица битки. Борбата за надмощие между двете големи държави на Балканите - България и Византия, продължават през цялото му царуване.
Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар при вида на войниците си, ослепени по заповед на Василий Българоубиец след битката при Беласица. Четири години по-късно идва краят на Първото българско царство.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Уникално за най-ранната история на нашите земи място е търговската колония Пистирос.
Намира се на 7 км от град Септември, на левия бряг на Марица, в местността Аджийска воденица до село Ветрен.
Проучванията му започват през 1988 г. от екип археолози начело с Мечислав Домарадски. В началото учените се колебаели дали са открили гръцка колония, или тракийски град поради различните архитектурни и предметни свидетелства. Само след два сезона обаче техните въпроси намерили отговор с откриването на уникален за нашите земи писмен паметник. На каменна стена били изписани условията, при които съществувало и се развивало древното селище. Този каменен текст на старогръцки е едно от малобройните писмени сведения от античността по нашите земи. В него учените успели да разчетат името Метрофонт - известно от Маронея, гръцки полис в Егейска Тракия. Така започнало идентифицирането на търговската структура на селището и етническия произход на неговото смесено трако-елинско население.