balgari.bg

Перущенецът Спас Гинев е на 26, когато избухва Априлското въстание. Захарий Стоянов го описва като "висок, със сиви очи и с извънредно голяма глава. Той се отличавал завинаги със своето юначество и бил известен между съселяните си за решителен и честен момък."
Двамата с Кочо Честеменски са сред най-дейните организатори на въстанието. Обикалят по домовете на селските първенци и на по-възрастните, които изскали да се изчака да се види какво ще правят другите села.
"Кочо и Спас убеждавали и утвърдявали, че целият български народ е дигнал вече знамето за свободата", пише Захарий Стоянов.
Заедно с Петър Бонев тримата оглавяват бунта в родното си село, след като от Пловдив се получава възвание, донесено от Христо Тодоров. Започват изграждането на кръгова отбрана на Перущица, разделена на шест сектора. Първият сектор се отбранява от повече от 120 въстаници под командването на Кочо Честеменски и Спас Демирев. Той е с фронт на юг, откъдето се очакват най-сериозните атаки. Изградено е землено укрепление, подсилено с дъски. Второто основно направление е пътят към Пловдив североизточно от селото. Пътят е преграден с барикада от каруци, натоварени с камъни, а позицията се отбранява от около 70 души. От запад, под командването на Спас Гинев, отбрана заемат 83 въстаници срещу очакваните нападения от черкези. Общият брой на защитниците на Перущица е над 600 души. Следващите два дни те укрепват своите позиции и ги подобряват, като междувременно се провежда и известна военна подготовка. 
На 27 април към Перущица са придвижени отрядът на Адил Ага, турците от с. Устина и конни черкези. Първата атака е на 28 април и завършва с много жертви за атакуващите. Но от север черкезите успяват да проникнат в позицията. Същия ден след обяд от Пловдив пристига Решид паша с два бюлюка редовна войска и два ескадрона. Селото е обсадено, но на предложението на противника да се предадат перущенци отвръщат с огън. Решид паша иска подкрепления, поема командването на частите и започва безмилостен обстрел на въстаническите позиции. На 29 април пристигат още три бюлюка и няколко башибозушки отряда с едно оръдие.
При огромното числено и огнево надмощие на врага защитниците са принудени да се оттеглят в чертите на селото. На 30 април църквата "Св. Атанас" е обстрелвана с оръдието и хората се укриват в храм "Св. Архангел". Въпреки тежката обстановка е взето решение двата основни опорни пункта - църквата и училището, да бъдат отбранявани до последен дъх. Същият ден в боя за училището загива командирът на въстаниците Петър Бонев. На 1 май в ръцете на защитниците освен църквата остават само още няколко къщи. 
Малко преди башибозукът да нахлуе в "Св. Архангел", Кочо убива съпругата и детето си, а Спас Гинев застрелва жена си и четири от петте си деца. Тримата заедно със Спас Спицеринът убиват още около 18 други жени и моми, които ги молят за това. Сетне героите се самоубиват.
Датата е 2 май 1876 г. 

Народният учител Сава Филаретов е роден на 20 октомври 1825 г. в будното сливенско село Жеравна в семейството на абаджията Вълчо Матеев. Расте будно и жадно за знания дете и след като завършва местното килийно училище, баща му го праща в Котел, за да продължи обучението си при известния възрожденски учител Сава Доброплодни, където научава добре гръцки език.

Един от най-младите революционери, дали живота си за българската свобода - Ангел Кънчев, е роден в Трявна на 11 ноември 1850 година.
Учи в родния си град, след това продължава образованието си в Русе. Стипендиант е в Болградската гимназия (Бесарабия), а по-късно отива във Военното училище в Белград (Сърбия).
Тук Ангел Кънчев се включва във Втората българска легия през 1868 година. След нейното разпускане се прехвърля в Румъния.
Във в. "Дунавска зора" Кънчев публикува Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе.
Още същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но е издаден и на русенското пристанище се оказва обграден от полиция. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си.
Днес домът на Ангел Кънчев е превърнат в музей.

Митологизираният още приживе Капитан Петко Войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, на 26 километра от Дедеагач, Беломорска Тракия.
В родното си село 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви при даскал Лефтер.