Емануил Васкидович се ражда през 1795 година в Мелник.
Рожденото му име е Манолаки Васкиди.
Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град, после продължава образованието си в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Бейската академия в Букурещ.
През 1815 година Васкидович основава в Свищов първото елино-българско училище в нашите земи, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 книги. През 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение, тук се преподават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманските среди в града, по-късно се връща тук и учителства от 1854 до 1863 г. От 1845 до 1854 година е в Плевен, като основава училище и там. Годината е 1850-а.
Емануил Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде първия педагогически труд на български - "Славеноболгарское детеводство", през 1835 година. Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.
Просветителят умира на 30 септември 1875 г.
