Изкуство Архитектура

balgari.bg

Архитектът на модерен Пловдив

Йосиф Шнитер, архитект, инженер и геодезист, е роден е в Нови Биджов, Чехия (1852 г.), но посвещава творческия си гений на Пловдив.
Завършва Строителния факултет на Политехническия институт във Виена и е специалист по фортификации. По време на Руско-турската освободителна война е доброволец - проектира понтонни мостове по Дунав и фортификационни съоръжения при Плевен. Тук е ранен и залади проявения героизъм ген. Тотлебен го награждава със сабя.
След Освобождението (1878) Шнитер става главен инженер и началник на техническата служба на Община Пловдив. Заема отговорната длъжност до кончината си през 1914 година.
Йосиф Шнитер изработва първия модерен регулационен план на Града под тепетата. Отнемаму три години - от 1888-а до 1891-ва. Планът е утвърден с княжески указ през 1896 година.
Сред най-известните сгради, проектирани и построени от Шнитер в Пловдив, са Девическото училище (сега Пловдивска градска художествена галерия) в стил "неоренесанс", камбанарията на катедралния храм "Света Богородица" (1880-1881), църквите "Св. св. Кирил и Методий" (1882-1884) и "Свети Георги Победоносец" (1881-1883).
Проектира и ръководи строителството на десетки частни домове и обществени здания. Най-емблематичните му произведения са къщите на Йоаким Груев, Драган Манчов, братя Свещарови, Иван Герджиков, Иван Андонов, Константин Найденович, сградите на хотел "Метропол" и търговската компания "Орозди Бак" на улица "Княз Александър І".
Предлагал е Главната улица на града да е широка 50 метра, за да прилича на улиците в големите европейски градове.
Наследниците на архитекта също свързват съдбата си с България. Синът му Йосиф Шнитер дори е кмет на Велинград.

Още прочетете тук
 

Мост между старо и ново гради възрожденски строител

Уста Генчо Кънев се ражда в тревненските колиби Генчевци през 1829 г. - годината, в която Високата порта разрешава на християнското население да възстановява разрушените си и опожарени църкви и да строи нови.
По времето, когато малкият Генчо поема по пътеките от родното си силце към килийното училище в църквата "Архангел Михаил" в Трявна с "една цепеничка под мишница", уста Димитър Сергюв вече е построил в града Калинчевата къща, Дядо Добревата къща, котелската църква "Св. св. Петър и Павел".
Именно Димитър Сергюв е майсторът, от когото се учи Генчо Кънев, Сергюв е втората голяма школа за него след школата на баща му, при когото чиракува цели десет години. Докато при баща си обаче изучава масивните конструкции (уста Къню Тревнали е градил фарове и военни укрепления в Цариград), при Димитър Сергюв младият строител овладява "принципите, по които се формира художественият образ в архитектурата".
Получава майсторско право преди трийсетата си година като калфа при уста Димитър Сергюв, най-вероятно - при строежа на храма "Свети Георги" в Трявна. Може би амвонът в тази църква, изработен и подарен от Генчо Кънев, ознаменува именно това събитие.
Подобно на своя голям приятел Петко Славейков, и уста Генчо цял живот страда от "недостатките" на своето образование. Често контрактите, които перфектно съставя, биват написвани от другиго, но проектите си ги прави сам. Ако трябва да начертае "кръжилата" на прозорците, толкова обикнати и характерни за него архитектурни елементи, засводяванията и куполите, той туря на хартията паричка или захлупва чаша.
Осъзнал, че строителството по нашите земи трябва да поеме по нов път, в Румъния той се свързва с "архитектон" и от него се научава сам да чертае планове и фасади. За тая цел си устройва вкъщи проектантски кабинет. Върху изработено от самия него столче, покрито със стъкло, нарежда своите чертожни принадлежности. Една цяла зима не се занимава с нищо друго, освен да се учи да чертае.
Едва 35-годишен, вече строи по няколко сгради едновременно. Непрекъснато образоващ се, владеещ няколко езика, уста Генчо смело използва композиционни и стилови елементи от различни епохи.
Наричат го Големия не само защото има и уста Генчо Новаков Малкия, а и защото наистина е голям майстор, посветил се на строителството с чувство за мисия. Построеното преди него "чете" като жив учебник по архитектура, с отвес и аршин в ръка обикаля Ришельовския лицей в Одеса и вземал мерки, за да изгради после Априловската гимназия в Габрово. Свободолюбив дух, уста Генчо Кънев подпомага финансово делото на Апостола. Отглежда и възпитава три деца.
Няма списък на наследството на Уста Генчо, който да претендира за изчерпателност и точност.
Знае се със сигурност, че е съградил десетки църкви, мостове, къщи и училища. Сред тях - катедралата във Видин, храм "Свети Димитър" в плевенското село Горна Студена, църквите в Лозарево, Иречеково - Ямболско, в Омуртаг и Айтос.
На Божията майка са посветени други негови градежи - варненската катедрала, църквите в Калофер, Поморие, Карнобат, Мирпан, Старо Стефаново.
Църкви "Св. Св. Кирил и Методий" уста Генчо вдига в Свищов, Созопол, в еленското село Константин, в Севлиево строи "Св. Троица", гради църкви в Ямбол, Враца, Елхово, Здравец - Разградско, Комарево, Трънчовица - Плевенско, Тутракан, Червена вода - Русенско, и др. В Русе майсторът е издигнал и джамия, и синагога. Строи и мостове по Дряновската река - негово дело е първият български мост с хоризонтално платно.
Освен прочутата Априловската гимназия, уста Генчо Кънев строи Мъжката гимназия във Варна, училищата в Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов, Калофер, Троян, Елена, Айтос, Разград, Търговище, Боженци, Благоево и др.
Дълги години работи с учителя си Димитър Сергюв. С Колю Фичето се познават, но не са работили заедно.
Единственият голям научен труд, посветен на уста Генчо, е монографично изследване на арх. Маргарита Коева и арх. Николай Тулешков "Първомайстор Генчо Кънев" (1987).
Възрожденският строител умира през 1890 г. в Сарафово.

По статията на Вера Христова, публикувана в www.tryavna.bg
 
На снимката: "Успение Богородично", Варна
Етикети:
 

Той строи къщи от бъдещето

Арх. Борислав Игнатов е завършил Архитектурния факултет на УАСГ през 1995 г.
Още като студент в трети курс разработва триизмерни компютърни визуализации на архитектурни проекти.
През 1999 г. заминава за Съединените щати. Започва работа в архитектурното бюро "William Rawn Architects".
В Ню Йорк младият българин работи за "Perkins+Will Architects". През 2004 г. стартира свободна практика и работи като подизпълнител по проекти на други компании.
Кандидатства в Университета "Кълъмбия" и следва програма за следдипломна квалификация към магистратурата му. Там той учи авангарден архитектурен дизайн.
След като завършва дипломната си работа, Игнатов получава покана да остане като преподавател във Факултета по архитектура на университета, която приема. Но в края на 2006 г. варненският бизнесмен Георги Бонин му възлага проектирането на къщата си край града и арх. Игнатов се връща в родината.
През 2007 г. регистрира компанията си "Бигнатов студио Ню Йорк".
Завършвва работа по "къщата дърво" през 2010 г. Идеята за дървото възниква от зимната градина и поставянето й върху, а не до къщата. Така тя се превърна в зелената му корона. Под нея, в "ствола" на дървото, са жилищните помещения, а шест геотермални сонди на дълбочина от 100 метра осигуряват топлината за сградата като "корени" на дървото.
"Къщата дърво" е единствената сграда в България, включена в новото, второ издание на престижния сборник "1000 x European Architecture" на швейцарското издателство "Braun Publishing".
Освен у нас Борислав Игнатов работи и в чужбина.
Сред проектите, с които е ангажиран, е и Музеят на дизайна в Шънджън - един от най-бързо развиващите се градове в Китай.
Негово дело е и "Къщата на равноденствието" край Каварна - пилотен проект, с който младият архитект поставя началото на поредица уникални къщи, всяка съобразена с местоположението, терена, климатичните условия на мястото и т. н. "Къщата на равноденствието" отговаря на немския стандарт за пасивно строителство, в същото време покрива и американския стандарт LEED за устойчиво строителство.
Арх. Борислав Игнатов стои и зад проекта "Огледало Култура", който украси входа на Морската градина във Варна с 6000 използвани компактдиска, "хванати" в рибарска мрежа. През лятото на 2013-а "Огледало"-то подкрепи кандидатурата на Варна за културна столица на Европа.

За арх. Борислав Игнатов научихме от "Капитал"
Етикети:
 

Строи шедьоври, прави първото парно

Йордан Миланов Попстойков, уникална личност - архитект, строителен, електро- и машинен инженер, химик, финансист и юрист, се ражда в Елена на 26 декември 1867 г. в семейство на учител.
Възпитаник е на Даскалоливницата в родния си град и на Априловската гимназия.
Юношата прави силно впечатление на министерския пратеник на изпита в Габрово и в рапорта си до Министерството на народното просвещение той настоява да бъде отпусната на абитуриента Миланов стипендия за следване във Виенската политехника. Сръбско-българската война от 1885 г. забавя с една година следването на бъдещия архитект, той работи като секретар на Еленската община и учител в трикласното училище тук.
След като завършва във Виена, Йордан Миланов започва работа в частното бюро на проф. Карл Кьонинг. Завръща се в родината през пролетта на 1893 г. Става помощник на главния архитект още на осмия месец от постъпването си, началник е на архитектурното отделение, главен инспектор при Министерството на благоустройството.
Едва ли има по-значима сграда в България, където да не е вложен неговият труд и да не е чуто неговото мнение.
Сред произведенията на арх. Миланов специалистите отреждат най-висока оценка на сградите на Централната поща в София и Синодалната палата. Негово дело е сградата на българската болница в Цариград, главните сгради на Александровската болница и на Червения кръст, малката сграда на Дома на журналиста, сградите на Богословския факултет, на Търговската гимназия в София, на Българската търговска банка и на Земеделската банка, на Чиновническото застрахователно дружество, домовете на Юрдан П. Тодоров, Михаил Маджаров в София и др. Сградата на Художественото училище (днес Художествената академия) е започната също от арх. Миланов по времето, когато е лектор в училището.
Двамата с арх. Петко Момчилов преустройват Черната джамия в църква "Св. Седмочисленици", строят Синодалната палата. Заедно с арх. Пенчо Койчев разработва проект за Съдебната палата. Тримата с П. Момчилов и Г. Ненов участват в създаването на Закона за благоустройството на населените места у нас (1897), който е в сила до 1948 г.
Арх. Миланов пръв в България се замисля за електрическо осветление и строи първата електрическа централа. Именно той въвежда в София "новото централно отопление" - първата далекопроводна отоплителна инсталация в Александровската болница, строи първите рингови пещи, поставя в Дирекцията на статистиката машини за преброяване. По негова инициатива се построява първата брикетна фабрика за използване на въглищните останки.
Голямото дело на арх. Миланов е 14-годишното му участие като член и после председател на комисията по строителство на храм-паметника "Свети Александър Невски". Поема и високоотговорната задача да преработи плановете на Ректората, съставени от френския архитект Бриансон.
През целия си живот арх. Миланов не спира да се усъвършенства. Владее френски, немски, чешки, английски, италиански и руски, 60-годишен, изучава латински.
Завещава всички свои спестявания и спестяванията на брат си Стойко Миланов, лекар във Франция, и на сестра си, за общополезни цели. С тези средства са построени болницата в Елена и прогимназията в с. Боринци, Сливенско. Друга част отиват в Инженерно-строителния институт за издръжката на студенти по архитектура.
Арх. Йордан Миланов умира на 8 февруари 1932 г.

Етикети:
 

Умни къщи проектира млад архитект

Арх. Георги Николов е роден в Ботевград на 26 октомври 1981-ва. Завършва архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Проектирал е реконструкцията на автосалон в столицата, производствено предприятие за печене на ядки в Божурище, оранжерии в Пазарджишко, търговски центрове в Бургас и Пловдив, семейни хотели, вилни селища и др. Доверяват му се компании като "Била", "Спетема" и др.
През май 2007 г. арх. Николов основава архитектурно бюро "Студио АРХЕ", в което заедно с партньорите си проектират енергийно независими сгради. Младият архитект е и един от основателите на Информационна група "Пасивни сгради България" и председател на Управителния съвет на организацията.
За арх. Николов работата в областта на пасивното строителство е логичен завършек на дълги проучвания на устойчивата архитектура, които започва още докато е студент. Вярва, че бъдещето на строителството е "зелено". Негови и на неговия екип са проектите за редица "пасивни къщи" у нас - високотехнологични, красиви, хармонични, с нисък разход на енергия, щадящи природата сгради, като комплекс "Умни къщи" в Горна баня, административна сграда в столичния квартал "Манастирски ливади", еднофамилен дом в село Лозен, къщи в Драгалевци и др.
Арх. Николов преподава във Факултета по архитектура в УАСГ. Той е и първият сертифициран проектант на пасивни сгради в България.

Интервю с Георги Николов прочетете тук
Етикети:
 
Страница 1 от 3

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google