Художникът Иван Ненов е роден на 17 май 1902-ра в София.
Учи в Художествената академия при Никола Ганушев, дипломира се през 1925 година при Никола Маринов.
Творческия си път започва в областта на интимно-психологическия портрет. Работи в областта на живописта, графиката, мозайката, малката пластика.
През 30-те години на двайсети век Иван Ненов се включва в прогресивното движение в българското изкуство, членува в Дружеството на новите художници. Рисува серия от портрети на жени от народа, в които характерни са класическата чистота на формите и трайните духовни състояния. През 1932, 1936 и 1938 година пребивава в Италия, където експериментира с посткубистична живопис. Творчеството му от 50-те и 60-те години се характеризира със своя реализъм, колорит и завършеност на композицията.
Малката пластика е другата сфера на творческите търсения на Ненов. С малка пластика той се представя на много от общите художествени изложби по приложни изкуства. Предпочитани от твореца материали са керамиката, теракотата, глазираният шамот. Създава серия от малки фигурни пластики и обредно-ритуални съдове, чийто водещ мотив отново е женският образ. Към малката пластика се насочва, след като е обявен за формалист в началото на 50-те години и цяло десетилетие не може да излага творбите си.
С пластиките си Иван Ненов участва във всички по-значими изяви на Съюза на българските художници в страната и зад граница. Представен е в изложби в Будапеща, Венеция, Делхи, Дрезден, Загреб, Милано, Москва, Ню Йорк, Париж, Токио, Франкфурт, Чикаго.
Но самостоятелно творбите му са показани само веднъж - през 1975 година в София.
Произведенията на Иван Ненов имат тежка съдба - през 1941 година художникът подготвя експозиция от близо 100 творби от края на 20-те до началото на 40-те години, но бомба пада върху ателието му и унищожава произведенията му. През 1963 г. Ненов отново иска да изложи работите си, но експозицията му е осуетена от властта.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерии в страната, както и частни сбирки в Гърция, Италия, САЩ, Япония. През 1936 година за картината си "Край морето" е награден с бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано. Удостоен е с орден "Кирил и Методий" II степен през 1960 и I степен през 1963 година. Носител е на награди на СБХ за цялостно представяне на керамика (1968), за самостоятелната изложба в София през 1975 година и наградата за живопис "Владимир Димитров -Майстора" през 1977 година. През 1994 г. е избран за академик в Българската академия на науките.
Иван Ненов умира на 4 септември 1997 година.
През 1998-а излиза биографично-мемоарната книга на Георги Каприев и Петър Змийчаров "Много лично. Иван Ненов", а през 2001 година Евгени Клинчаров публикува книгата "Разговори с Иван Ненов. Мисли на художника за изкуството".
За юбилейната експозиция с творби на Иван Ненов прочетете тук
|
Художникът Божидар Йонов е роден на 16 февруари 1942 г. в София. През 1968 г. завършва "Стенопис" в Националната художествена академия. Работи в творческия фонд на СБХ като директор на ателие "Пространствено оформление". Художник е в театър "София" до 1992-ра. През 1994 г. става доцент в НХА, където днес е професор по графичен дизайн. Ректор е в периода 2003-2007 г.
Проф. Божидар Йонов работи в областта на пространствения и графичния дизайн, рекламата, типографията, стенно-монументалните и дигиталните изкуства. Подреждал е самостоятелни изложби в Будапеща, Цюрих, Виена, Братислава, Москва, Берлин, Грийсбъро, Алжир, Токио, както и у нас. Участва в международните бианелета и триеналета на плаката в Лахти, Варшава, Монс, Мексико, Бърно, Тояма. Пчели златния медал от Международния конкурс за туристически плакат в Торино, Специалната награда на АПН за плакат на олимпийските игри в Москва, сребърен медал за графичен дизайн на календар от Международното бианале - Бърно, Втора награда от Международен конкурс на ООН за плакат на тема "Правата на човека", награда на СБХ от Биеналето на Българския театрален плакат в Димитровград, Голямата награда за календар на годината от Международен панаир Пловдив - 2006.
Носител е на Годишната награда за рекламен дизайн на СБХ и Специалната награда "Александър Жендов" за постижения в областта на графичния дизайн.
Проф. Божидар Йонов е съосновател на Международното триенале на сценичния плакат - София.
Никола Мирчев се ражда на 13 ноември 1921 г. в Кюстендил. Като ученик в гимназията в града рисува плакати за читалището и киното. Като член на РМС (1940) участва в редактирането и оформянето на нелегалния вестник "Младежка дума".
Постъпва в Художествената академия в София през 1940-а в класа по живопис на проф. Богдан Митов. Поради липса на средства обаче прекъсва следването си и става учител в добруджанското село Дъбрава. През есента на 1941 г. продължава образованието си, но поради провал в кюстендилската ремсова организация е арестуван. Осъден е от Военнополевия съд в София на 10 години затвор. Освободен е на 8 септември 1944 г. През 1944-4545 г. отпечатва първите си карикатури във в. "Щурмовак".
Големият ни график Стефан Кънчев е роден на 6 август 1915 година в Калофер в семейството на иконописец. Учи стенопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов.
Работи във всички области на приложната графика. Автор е на много корици на книги с народни приказки, на плакати, запазени фабрични и търговски марки, новогодишни картички, рекламни страници, бланки за писма, пощенски марки, етикети и др.
Георги Методиев обува холивудски величия. По света го познават като Джио Диев - това е неговата марка в царството на обувката.
16-годишен, Джио кандидатства по програма за обмен на ученици и заминава за Флорида. По-късно заминава в за Ню Йорк. Приемат го в университета с пълна стипендия. Есето му на тема "Моят герой в живота" е посветено на Мадона. Джио изучава графичен дизайн и комуникации.
Когато е в 4-ти курс, от Кариерния център на университета го изпращат на интервю в "Шанел". В известната марка го взимат като като асистент в отдела за опаковките на червила и ружове. Година и половина скицира, изчислява технически данни, поддържа връзки с фабриката във Франция. След това работи като пиар за известни модни компании, като "Фере", "Фенди", "Мисони".
За да стане дизайнер на обувки, заминава за Италия. Започва стаж в "Маноло Бланик". Осем месеца по-късно те вече произвеждат модели с неговото име. Работи за "Кавали", за "Долче и Габана".
В момента неговите обувки са хит във филмовата гилдия. Струват между 800 и 2000 долара. Първата знаменитост, която ги слага на червения килим, е Роуз Бърн ("Троя"). Сред клиентите му са Мери Джей Блайдж, Брук Шийлдс, Ким Кардашиян, Майли Сайръс, Дрю Баримор.
|
|
|
|
|
|
|
Страница 1 от 13
|