balgari.bg

Големият режисьор Иван Андонов е роден на 3 май 1934 година в Пловдив.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1956 г. в класа на проф. Моис Бениеш. Първата си роля в игралното кино получава през 1957 г., тя е във филма "Години за любов". Снима се и в "на малкия остров" (по сценарий на Валери Петров), "Инспекторът и нощта", "Отклонение", "Мъже в командировка", в тв поредицата "На всеки километър" и др.
Дебютира като режисьор през 1963 г. с лентата "Пейзаж".
"Трудна любов" (1974) е първият игрален филм, който Андонов режисира. Следват класически български филми като "Самодивско хоро", "Покрив" (носител на награда на Фестивала на българския филм във Варна), "Дами канят", "Бяла магия", "Опасен чар", "Мечтатели", "Самодивско хоро", "Вчера", "Адио, Рио", "Вампири, таласъми", сериала "Дунав мост".
Лентите на Иван Андонов печелят награди и в чужбина - "Бяла магия“ взима второ място в Кадис (Испания), "Опасен чар" е с Голямата награда в Кианкиано (Италия) и специалната награда на журито в Шамрос (Франция). Варненският фестивал отличава още "Мечтатели" и "Вчера", който печели и Голямата награда в Сан Ремо (Италия) и награда за най-добра режисура в Москва. 
Иван Андонов е носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.
Напусна белия свят на 29 декември 2011 г. 

Калина Иванов е родена в София. През 1979 г. семейството й емигрира и се установява в Ню Йорк. Калина е на 19 години. В Америка завършва Факултета по дизайн в Школата по изкуства "Тиш" на Нюйоркския университет и магистратура във филмовия факултет пак там. 
Първоначално работи като сториборд-артист - художник, който скицира бъдещия филм кадър по кадър. Като "дясна ръка на режисьора" Калина работи с Нанси Савока в "Домашни светци", с Джонатан Деми в "Мълчанието на агнетата" и "Манджурският кандидат", с Робърт Редфорд в "Телевизионно състезание" и "Повелителят на конете". Рисува още "Слипърс" на Бари Левинсън и "Вагон 44" на Питър Бърг.
Неин е дизайнът на лентите "Дим" и "До посиняване" на Уейн Уонг, "Лулу на моста" на Пол Остър, "Мис Слънчице" (с номинация за Оскар) на Джонатан Дейтън и Валери Фарис.
През 2009-а Калина печели "Еми" за биографичната драма на HBO "Сивите градини", по чиято сценография работи, и наградата на американската Гилдия на сценографите за същия филм.
Сценограф е на "Заешка дупка" (също номиниран за Оскар), "Клетвата", "Моето дръзко момиче", "Градски момичета", "Кафява захар", "Плувецът", "Хаос в понеделник вечер" и др. Работи за най-новия филм на Робърт Редфорд "Конспираторът".
Най-новият й проект е комедията "Боговете се държат неприлично" с Кристофър Уокън, Джон Туртуро, Шарън Стоун и зр.
За репресираните си баба и дядо Калина Иванов снима документалния филм "Най-дългата сянка" като част от филмовия фестивал на организациите за човешки права.

Режисьорът Андрей Паунов е роден на 23 февруари 1974 година в София.
Житейските пътеки го водят през Прага, където работи като барман, Вашингтон, където е готвач, Торонто, където е градинар, Ню Йорк, където работи като звукооператор, и Сан Франциско, където е счетоводител. Завършва кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2000 г. Пише стихове и разкази, прави късометражни филми. Един от тях - "Люси Цак Цак", си завоюва четири големи международни награди и е включен в престижната DVD колекция Full Frame с най-добрите късометражни документални филми на 2003 г.
Дебютният му пълнометражен филм "Георги и пеперудите" - най-награждаваната документална лента, снимана от българин, вижда бял свят през 2004-та. И сценарият, и режисурата са дело на Андрей Паунов. Филмът разказва историята на един мъж и неговата мечта. Мъжът е доктор Георги Лулчев - психиатър, невролог, администратор, любител готвач, предприемач и директор на Дом за възрастни с умствена изостаналост. Мечтата на Георги е на територията на Дома, разположен на 20-ина километра от София, в с. Подгумер, в манастира от XVI век "Св. Димитър", да се организира стопанство, в което болните да отглеждат охлюви, щрауси и фазани и да произвеждат коприна и соев хляб.
"Георги и пеперудите" е представен на повече от 50 фестивала в цял свят и е единственият български филм, носител на голямата награда "Сребърен вълк" от Амстердам - най-престижното отличие за кинодокументалистика. Филмът е прожектиран в кинсалоните на осем европейски страни. В акитва си има още отличия като Диплома на младежкото жури, Специална диплома на регионалното жури - ZagrebDox 2005, "Дон Кихот" от Международната федерация на киноклубовете - Краков 2005, Награда за най-добър регионален документален филм - Сараево 2005, Награда на публиката за най-добър документален филм - Триест 2006, Голямата награда за най-добър документален филм на Понтеведра, Испания, 2006, Награда "International Trailblazers" - Кан 2006, на продуцента Мартичка Божилова за креативност, новаторство, оригиналност и пробив в жанра на документалното кино, Голямата награда на фестивала "Another Connection" - Гьор, Унгария, 2006.
Следващият филм ва Андрей - "Проблемът с комарите и други истории", пък се окичва с наградата "Гриърсън" на Лондонския филмов фестивал The Times BFI. Лентата е ексцентричен и трагикомичен документален разказ за мрачното минало и неясното бъдеще на град Белене.
Скоро младият режисьор ще зарадва публиката си с нов докуметален шедьовър, посветен на Симеон Сакскобургготски.

Режисьорката Бинка Желязкова е родена на 15 юли 1923 г. в Свиленград. Завършва Държавното висше театрално училище в София през 1951 г.
След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор във Филмова студия "Бояна". Първият й филм - "Животът си тече тихо…" (1957), заснет съвместно със съпруга й - сценариста Христо Ганев, не вижда бял свят чак до 1988-а. Такава е съдбата и на други ленти на творческия и житейски тандем. Филмът "Привързаният балон" (1967) по сценарий на Йордан Радичков също е крит от българската публика десетилетия.
В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени режисьори в света, които снимат игрално кино. 
Режисьорският й почерк е силно повлиян от неореализма и френската Нова вълна, както и от руското кино. Поетичната визия и метафоричността на филмите й нареждат нейния киноезик до създаденото от Фелини и Тарковски. 
Във филмите си Бинка Желязкова и Христо Гонев воюват с посредствеността и нагаждачеството, с предателството и кариеризма. Затова в годините на социалистическия реализъм наричат Бинка "непослушното момиче на българското кино". Творбите й печелят награди на фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Карлови Вари, но у нас ги забраняват.
Лентата "Последната дума" е показан в Кан през 1974 г., но съветският представител в журито не одобрява присъдената му награда.
Големият успех на Желязкова и Ганев е филмът "А бяхме млади" (1961), който им носи и широко международно признание, обичани от българската публика са "Басейнът" и "Голямото нощно къпане".
Режисьорката е автор и на документалните ленти "Нани-на" и "Лице и опако" (1990).
Двамата със съпруга си Христо Ганев са носители на Наградата за цялостен принос в българското кино, връчена им през 2007 г.
Бинка Желязкова ни напусна на 31юли 2011 г.