Изкуство Кино

balgari.bg

Кино като изповед

Георги Дюлгеров е роден на 30 септември 1943 г. в Бургас. Завършва филмовия институт в Москва. Дипломната му работа е по разказа на Хайтов "Изпит" и е озаглавена "Бондарь" (бъчвар).
В българското кино Дюлгеров дебютира с новела по същия разказ, вече под името "Изпит" - лента с много визия и малко текст.
Тогава критиката пише, че в българското кино влиза режисьор с почерк извън познатите стандарти и канони на соцреализма, дързък млад човек с вкус към експериментаторска визия и изповеден прочит на историите, които разказва.
Дюлгеров демонстрира тези свои качества и в "Авантаж".
Филмът има невероятна съдба. Не разрешават на Георги Дюлгеров да снима тв сериал за Априлското въстание под заглавието "Да отвориш рана". Остават само пробните снимки на Руси Чанев като Бенковски и творческото партньорство на двамата.
По-късно Чанев показва на Дюлгеров книгата на Петко Здравков "Един прокурор разказва", актьор и режисьор заедно пишат сценария.
През пролетта на 1976 г. сценарият е приет и работат по филма започва.
Две години по-късно "Авантаж" впечатлява строгото жури на фестивала в Западен Берлин в състав: Патриша Хайсмит, Лариса Шепитко, Серджо Леоне, Тео Ангелополус, Конрад Волф.
Лентата на Дюлгеров взима "Сребърна мечка" - и досега това е най-голямото международно признание за българското кино.
Веднага след "Авантаж" режисьорът заснеме "Трампа" по книгите на Ивайло Петров "Объркани записки" и "Три срещи" - филм за силата на таланта, за творческите компромиси и сложните човешки отношения. Този филм запази за българската история образа на Петя Дубарова, която в епизодична роля играе себе си.
През 1980 г. на екран излиза "Мера според мера" - магическа смес от игрално и документално кино. 
"Мера според мера" е и последният филм на Григор Вачков.
По мотиви от едноименната новела на Радичков Георги Дюлгеров снима "Козелът".
Отново Руси Чанев, с когото работи в "Мера според мера" режисьорът снима в "Буферна зона", а с "Лейди Зи" печели Голямата награда на фестивала "Сърцето на Сараево" и "Златна Афродита" от варненския "Любовта е лудост".
Проф. Георги Дюлгеров е член на Европейската филмова академия от 1994 г. През 2014-а бе отличен с Наградата на София за цялостен принос в развитието на киноизкуството у нас.


Интервю с твореца помества вестник "Монитор"
Етикети:
 

Виктор Крум става командос

Станислав Яневски е роден на 16 май 1985 година в София.
Живее пет години в Англия и Израел. Учи в Mill Hill School в Лондон, когато го забелязва кастинг-режисьорката Фиона Уиър, която търси млад актьор за ролята на Виктор Крум в "Хари Потър и Огненият бокал". Пращат Стан на два семинара, след което - неочаквано за него - му се обаждат и го канят на втори кастинг.
След срещата с режисьора Майк Нюъл Яневски получава ролята, за която са се явили 650-има кандидати, дори образът на героя е променен заради Стан. Филмът излиза през 2005-а и става хит сред тийнейджърите по целия свят.
Стан играе и в "Хари Потър и даровете на смъртта", но сцената е изрязана при финалния монтаж.
Затова пък във филмографията си младият българин записва участие в лентата "Хотелът на ужасите 2" през 2007-а и роля в сериала на БНТ "Под прикритие".
Станислав Яневски обича фитнеса, планината и футбола.
Курсант е в Международна академия "Командос".

Гледайте Стан Яневски тук
 

И малкият екран я обича

Едно от най-чаровните лица на българската сцена и екран - Виолета Гиндева, се ражда на 14 юни 1946 г. в Сливен.
Още като дете сама си изработва декори и кукли, за да поставя свои театрални спектакли пред децата от улица "Веслец" в родния си град.
За голямото изкуство, наречено театър, я открива Асен Траянов, който в тогавашния Дворец на пионерите води драматичен състав.
Виолета завършва ВИТИЗ през 1968 г. Започва работа в русенския театър "Сава Огнянов".
Първата й любов е телевизията - дебюта си пред камера прави в "Светът е малък" на Иван Радоев. В този спектакъл на Телевизионния театъкр за първи път си партнира със Стефан Данаилов. Творбата - под режисурата на Вили Цанков - печели втора награда на Международния фестивал на тв театри. Следва "Един снимачен ден" на Борислав Шаралиев и Валери Петров - с него екипът печели втора награда на фестивала в Карлови Вари през 1968-а.
Година по-късно се Гиндева се снима в "Иконостасът", партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в "Черните ангели" на режисьора Въло Радев през 1970 г. Играе в "Демонът на империята" (1971), "Дъщерите на началника" (1973), "Спомен" (1974).
През 1975 г. се снима в "Сватбите на Йоан Асен" заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев. В "Чичо Кръстник" на режисьора Стефан Димитров си партнира с Коста Цонев, Стефан Мавродиев и Катя Паскалева (1988).
Широката публика я познава от ролите й в постановки на Телевизионния театър. Играе на сцената на Народния театър. Когато отказва ангажимент в тв поредицата "На всеки километър", пет години не я канят в киното - такава е партийната разпоредба.
Още с първите си изяви Виолета Гиндева грабва сърцата на публика и критика. Печели Първа награда за женска роля на Международния Варненски кинофестивал през 1968 г., Трета награда за женска роля на Петия национален преглед на българската драма и театър през 1974 г., Първа награда на Първия национален преглед на кафе-театрите през 1982 г.
Носителка е на Орден "Св. св.Кирил и Методий" огърлие за особено значими заслуги в областта на културата (2006).
Създава Първия международен филмов фестивал за Европейско кино под патронажа на ръководителя на Европейската делегация Дмитрис Куркулас през 2004 г.
От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик от квотата на БСП.
От 2008-а ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Води клас и в Театралния колеж "Любен Гройс".

Още срещи с актрисата - на www.monitor.bg и www.168chasa.bg
Етикети:
 

Българска четка в Холивуд

Художникът и аниматор Румен Петков е роден на 26 януари 1948 г. в София.
През 70-те и 80-те години е част от екипа на сп. "Дъга", създател е на филмовата поредица "Приключенията на Чоко и жабока Боко".
Отличен е със "Златна палма" в Кан, но не взима приза в ръце. Наградата е присъдена на него и на Слав Бакалов за филма им от 1983-а "Женитба". За признанието научават по телефона, защото не са изпратени на фестивала. Къде е сега блестящата им палмова клонка, никой не може да каже.
Художниците работят върху анимацията независимо един от друг. Петков рисува историята на кандидат-младоженеца отвън, Бакалов щрихира ставащото в главата му. Как са свързани двата свята ли? Когато героят на Петков например си бръкне в ухото, влизаме в създадените от Бакалов мисли.
През 1990-а Румен Петков заминава за Съединените щати. В Лос Анджелис късметът му се усмихва в лицето на Джон Уилсън - двамата се познават от Седмицата на световната анимация в Атина през 1985-а. Препоръчан от Уилсън, Румен Петков започва да рисува в малко студио. Бързо овладява и компютрите.
Скоро го наемат в "Klasky Csupo" - авангардното студио на унгарци, залагащо на европейския стил. В него се ражда прочутото "Семейство Симпсън". Тук Петков стартира като анимейшън чекър - човек, който проверява за грешки филмите. После се присъединява към екипа на аниматорите.
В средата на 90-те влиза в Cartoon network. Компанията се намира в прочутата анимационна лаборатория "Hanna-Barbera". Две години Румен работи по любимите на милиони деца и възрастни "Джони Браво", "Лабораторията на Декстър", "Крава и Пиле". В "Юнивърсал" пък се труди върху емблематичната поредица "Уди Кълвача".
Днес Румен Петков рисува и преподава.Известен е като един от най-добрите слагъри - професионалистите, задаващи ритъма на филма. Позволяват си ги само големи студиа като "Дисни" и "Юнивърсъл".

 

Безкомпромисният

Писателят и киносценарист Христо Ганев е роден на 2 август 1924 г. в Павел баня.
Бил е член на РМС и на БКП. Участва в партизански отряд в Средна гора по време на Втората световна война.
След 9 септември 1944 г. е военен кореспондент и журналист във вестниците "Народна младеж" и "Стършел". Завършва кинодраматургия в Москва и започва лабота като сценарист и режисьор в киното. Дипломната му работа е филмът "Песен за човека", посветен на Никола Вапцаров (1954).
През 1967 г. Христо Ганев е изключен от БКП заради отказа му (заедно с писателите Валери Петров, Гочо Гочев и Марко Ганчев) да заклейми книгите на Александър Солженицин.
Заедно със съпругата си, режисьорката Бинка Желязкова, снимат филмите "Животът си тече тихо..." (1957, показан едва през 1988-а), "А бяхме млади" (1961), "Басейнът" (1977), "Голямото нощно къпане" (1980), "Нощем по покривите" (1988).
Негови са лентите "Парцалът" (2007), "Поет и Пегас" (2003), "Сламеният човек" (2001), "Нежното чудовище" (1994), "Просешко трио" (1988), "Веселякът" (1987), "Гайда" (1982), "Малкият" (1976), "Дяволът в черквата" (1969), "Празник на надеждата" (1963), "Две победи" (1956).
Творческият подход на Христо Ганев е смел и непоколебим, оригинален и богат на внушения, може би затова филмите му имат трудна съдба. Недолюбван е от соцкритиката, но харесван от публиката заради прямотата и безкомпромисността на киноразказа си.
Ганев е удостоен с орден "Стара планина", с наградата "Свети Паисий Хилендарски" и със Специалната награда на София за цялостно творчество и изключителни постижения в областта на културата.

Още за твореца разказва вестник "Стандарт"
Етикети:
 
Страница 1 от 10

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google