Изкуство Музика

balgari.bg

Казано честно, всичко му е наред

Васил Найденов е роден на 3 септември 1950 г. Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973-та.
Работи като пианист и вокалист. От 1969 г. е в "Златни струни", а в началото на 70-те за кратко се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва ангажимент с "Диана Експрес" и първата песен, която го оправи известен и разпознаваем като изпълнител - "Синева". Преди началото на соловата си кариера Васил Найденов работи и с "Тангра".
Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей", а песента от филма "Адаптация" е обявена за "Мелодия на годината". Популярността му расте, всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер - "Откровение", "И утре е ден", "А дали е така".
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди - на "Златният Орфей" Втора награда е присъдена на "По първи петли" (1980) и "Любовта продължава" (1982), Трета награда получава "Угризение" (1986). "Остани" по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса "Пролет" през 1983-та, а още две негови песни са обявени за "Мелодия на годината" - "Телефонна любов" (1982) и "Сбогом казах" (1985). "Чудо", пак по музика на Тончо Русев, става пък "Мелодия на телевизионните зрители" на същия конкурс през 1983 г.
Васил Найденов печели и признание на международни конкурси у нас и по света - Първа награда на "Златният Орфей" (1981), Втора награда на "Шлагерфестивал" (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала "Гала" в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша, и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването "Музикална стълбица".
През 1990 г. Найденов работи с балета на Алла Пугачова "Телефон", а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър при гостуването й в България.
Песента му "Завръщане" печели Голямата награда на обновения конкурс "Песни за Варна" през 1995 година.

Интервю с Васил Найденов помества "Стандарт"
 

Певицата на световни хитове

Мария Косева е по-известна като спътница на Никола Анастасов.
Но тя всъщност е уникално талантлива певица със свой принос в популярната култура на България.
На гърба на нейна грамофонна плоча от 1965 г. музиковедът Розалия Бикс пише: "Жанрова" певица в подбора на репертоара си (предимно народни песни от цял свят) и "драматична" в емоционалното оцветяване на този репертоар, Мария Косева е между най-обичаните и известни български естрадни певици. Опознала и овладяла артистично-певческата си природа, тя вълнува както с красивия си по тембър нисък глас, така и с обаятелното си, сдържано сценично поведение."
Мария Косева изпява бразилската народна песен "Аве Мария", италианската "Часовникът" от Д. Модуньо, българската "Любовта на юнгата" от Й. Цанков, италианската "Сините канарчета", "Сняг вали", "Тримата ергени". И не само ги изпява, но и ги превръща в хитове за цели десетилетия.
През 1960 г. с оркестър "Мелоди" Мария Косева участва на младежкия фестивал в Букурещ. С оркестър "Балкантон" и с "Мелоди" прави турнета в Русия, Германия, Югославия. Пее и с оркестъра на Вили Казасян. Канят я за самостоятелни участия в телевизиите в Полша, Германия и Русия.
През 1963 г. Косева пее на Международния естраден конкурс в полския град Сопот. След първия тур на конкурса пред нея стои дилемата дали да продължи да се състезава, или да се посвети на майчинството. Отказва се от музикалното състезание.
Самата Лили Иванова казва, че се е учила на дикция в пеенето от Косева. Формацията "Мелоди", където Мария есолист, взема младия Емил Димитров на турнетата си.
Макар и звезда, Мария Косева пее повече чуждестранни песни, първата песен на български композитор, която изпълнява, е "Влюбените и луната", именно на Емил Димитров.

На снимката: Мария Косева и Никола Анастасов през 1962-ра
Етикети:
 

Бог води десницата на диригент

Доц. Димитър Димитров е роден на 20 януари 1943 г. в София. Израства с православното църковно песнопение, тъй като неговите родители участват в братствения хор на Митрополитската катедрала "Света Неделя".
Завършва Софийската духовна семинария през 1963 г. и Духовната академия през 1969 г.
От рано започва своето творческо и професионално развитие в църковната музика. От 1965 до 1975 г. е хорист в столичния катедрален храм "Св. Неделя", а по-късно - помощник-диригент на мъжкия хор при храма. Между 1966 и 1970 г., успоредно със следването си в Духовната академия, Димитров учи като извънреден ученик в Държавното музикално училище в София, а от 1972 до 1977 г. следва задочно Теоретичния факултет на БДК, специалност "Музикална педагогика". През 1968 г. става съосновател и художествен ръководител на Камерен ансамбъл "Йоан Кукузел - Ангелогласния", а през 1971-1977 г. е хорист в Камерния хор на Българската държавна консерватория.
В началото на 1978 г. е назначен за преподавател по църковна музика в Духовната академия и за главен диригент на смесения хор при Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", какъвто е и до момента.
От 1977 до 1990 г. доц. Димитров ръководи Представителния смесен хор на Врачанската митрополия. В периода 1999-2002 г. е лектор по църковна музика в Пловдивския университет, филиал "Любен Каравелов" - Кърджали, а от 2001 до 2004 г. е лектор по "Богослужебен ред" в Музикалната академия.
През 1991 г. по време на Първия фестивал на Българската култура в Бад Вьорисхофен (Бавария) доц. Димитър Димитров става съосновател на Международното немско-българско културно дружество, интегрирано през 1995 г. в Международна фондация "Европейски форум". Той е и съосновател и председател на журито на Международния фестивал за православна музика "Св. Богородица - Достойно есть", провеждат ежегодно Поморие.
Доц. Димитър Димитров е носител на църковен орден "Св. св. Кирил и Методий" І степен и златна монета "Писменост".

Интервю с брата на патриарх Неофит гледайте тук
Етикети:
 

Бялата тишина на твореца

Борис Карадимчев е роден на 30 март 1933 г. в Ямбол. По това време баща му Климент Карадимчев, военен летец, служи в ямболското летище.
Произхожда от големия охридски род Карадимчеви. Дядо му Димитър Карадимчев е кмет на Охрид през 1912-1913 година.
Карадимчев завършва дирижиране при проф. Ас. Димитров и композиция при проф. П. Владигеров в консерваторията през 1961 година. Работи в Българска концертна дирекция, отговорен редактор е в БНТ. Преподава хармония в Средното сержантско военно музикално училище, както и в Естрадния отдел на БДК. Професор по музика е в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" от 1999-а.
От 50-те години на двайсети век датират първите му опити в популярната музика, когато работи с "Джаза на младите". През 60-те години започва да пише песни, първата е "Аз оставам при морето", изпълнена от Емил Димитров.
Борис Карадимчев е един от първите композитори, които подават ръка на бийт-групите от края на 60-те - "Щурците", "Сребърните гривни" и др. Песента му "Бяла тишина" печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" (1967) и се превръща в евъргрийн. В края на 70-те и през 80-те години особено плодотворно е сътрудничеството му с група "Тангра". Сред най-популярните песни от 90-те са "Времето е наше", "Отново е Коледа", "Рождество".
От 1978 година Борис Карадимчев е художествен ръководител на Детска вокална група "Пим-пам", за която пише десетки песни, добили широка популярност.
Композиторът създава произведения в различни музикални жанрове. Най-голяма популярност имат неговата филмова, детска и забавна музика. Автор е на музика към 120 анимационни филма, много от които имат успех из целия свят, и към повече от 40 игрални филма. Създал е над 200 песни, няколко симфонични и др.
Пише камерна музика, като "Струнен квартет", "Рондо за кларинет и пиано", "Три пиеси за кларинет", "Виртуозни вариации за соло цигулка".
Песните му печелят награди - "Човекът, който не подписа" взима втора награда в Сочи през 1967-а, "Земя звезда" и "Бразда в небето" печелят втори места на "Златният Орфей" през 1977-а и 1979-а, "Малка песен за Бургас" по текст на Недялко Йорданов взима първа награда на "Бургас и морето" през 1976-а.
Музика на Карадимчев звучи в анимационните филми "Женитба" (реж. С. Бакалов и Р. Петков),  "Десетият кръг" (реж. А. Харалампиева) и в игралните ленти "Шведски крале", "Краят на песента", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Гневно пътуване", "Момчето си отива", "Като песен", "От нищо нещо", "Оркестър без име"
Борис Карадимчев почина на 12 април 2014 г.

Етикети:
 

Играещата стилно

Мария Илиева е родена на 1 декември 1977 г. във Велико Търново в семейство на музиканти. Майка й, Ваня Монева, е диригент на хор "Космически гласове", а баща й, Красимир Илиев, е концертмайстор на Софийски духов оркестър.
Мария ходи на уроци по пиано и солфеж от петгодишна възраст. Започва да пее на шестгодишна възраст и развива певческите си умения във формациите на хоровата школа "Петко Стайнов".
След като семейството й се премества да живее в София, Мария завършва математическата гимназия "Паисий Хилендарски" и "Застрахователен бизнес" в УНСС. Има и магистърска степен по специалността "Международни отношения".
Първите си крачки на клубна сцена Мария прави с група "Високо". Води музикалните предавания "Само за теб" и "По вълните на музиката".
През 2000 г. със свои приятели поставят началото на група KAFFE. В края на същата година става солов изпълнител.
Големият й успех идва с песента "Лунен сън". Сингълът към дебютния й албум със същото заглавие "All Right" заедно група "Те" е номер 1 в Топ 100 у нас цели 13 седмици.
През декември 2002 г. излиза максисингълът й "Стерео стая", а клипът към него е първият изцяло анимиран български видеоклип.
След като основава собствения си продуцентски лейбъл "MI Productions" през 2003, Мария Илиева започва работа по втория си албум "Идвам към теб", който включва "What Does It Take", "Идваш към мен", "Крадена любов" с Графа, "Off the Record" с хип-хоп изпълнителя KNAS, "Минало", сингъла "On My Own" в подкрепа на борбата против трафика на хора.
През 2009-а Мария Илиева и Кийт Томпсън пускат дуетния си сингъл "Truly", песента е ремиксирана от световноизвестни диджеи, сред които Bassmonkeys, DJ Nermin & Patrick Bo, David C, Central Ave. "Truly" печели награда за най-добра поп/денс песен за Югоизточна Европа на наградите на SEEME.
През август 2007-а Мария Илиева основава продуцентския лейбъл "Стерео стая", с който продуцира млади и талантливи български изпълнители.
Същата година певицата започва поредица от концерти с най-добрите симфонични оркестри на страната. Под диригентството на Славил Димитров Мария представя хитовете си в нови, симфонични аранжименти.
През 2011 г. отбелязва 10 години от началото на соловата си кариера с национално турне и голям спектакъл "10 години Лунен сън" в столичната зала "Фестивална".
Мария Илиева е единственият гост-изпълнител в международното турне на португалската звезда Тони Карейра, с когото записват песента "O Primeiro Grande Amor" ("Първата голяма любов") под съпровода на Лондонския симфоничен оркестър. Българката взима участие в три концерта в парижката зала "Олимпия" и два - в лисабонската "Арена Атлантико".
Сред най-новите проекти на Мария са "Играя стилно" и реге-предизвикателството "Условие №1" с Пламен Зафиров - Zafayah.
Извън музикалната си кариера Мария Илиева посвещава част от времето си на социални проблеми и каузи, сред които кампаниите "Година на равните възможности", "Децата на България", инициативите на Avon срещу рака на гърдата и др.
През 2011 и 2013 година Мария Илиева е член на журито на музикалното реалити "X Factor".
В престижната класация на сп. "Forbes Bulgaria" през септември 2013 г. Мария Илиева е обявена за най-влиятелната дама в българския шоубизнес, нареждайки се на 5-то място в класацията "ТОП 70 на българските знаменитости".


Чуйте Мария Илиева тук
Етикети:
 
Страница 1 от 21

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google