Изкуство Музика

balgari.bg

Хоровото дело му дължи много

Филип Кутев

Филип Кутев е емблематична за българската музикална култура личност - символ на патриотизма и самочувствието на днешна България.
Роден е в Айтос на 13 юни 1903-та. Учи цигулка при проф. Ханс Кох (1922). Завършва музикално училище (1926) и Педагогическия факултет на Консерваторията (1930). Работи като капелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк в Бургас, а след това и на 6-и пехотен полк в София.
Тук контактува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и насърчават в неговите музикални търсения. Така на 1 май 1951 г. Кутев основава първия фолклорен ансамбъл, а благодарение на него - и цяла школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на ансамбъла, обикаля българските села. Всяка нова певица, изявяваща се в ансамбъла, допринасяла за обогатяването на репертоара му с характерния за родното си място уникален песенен фолклор.
Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че да бъдат изпълнявани от многогласен хор. Той видоизменя традиционния песенен фолклор и на негова основа създава специфичната хорова музика, асоциирана с българския фолклор от публиката извън страната.
Той запазва автентичната мелодия на народната песен, създава десетки шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България - "Полегнала е Тодора", "Прехвръкна птичка", "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Кажи, Ангьо" и много други.
Освен за ансамбъла Филип Кутев композира и музиката към филмите "Под игото" (1952), "Хитър Петър" (1960) и др.
Умира на 30 ноември 1980 г.

Още - на www.ubc-bg.com

 

Откривателят на гласове

Маестро Христо Недялков

На 1 септември 1932 г. в град Дряново се ражда един от знаменититие български хорови диригенти и композитори - Христо Недялков.
През 1956 г. Недялков завършва "Хорово дирижиране" при проф. Георги Димитров и "Композиция" при проф. Парашкев Хаджиев в Българската държавна консерватория. До 1960 г. работи като музикален оформител в детския отдел на БНР, диригент е на Хора на медицинските работници (1955-1960) и на Хора на софийските девойки (1966-1970).
През 1960 г. основава Детския радиохор към БНР.
Под негово ръководство хорът гастролира в над 30 страни и изнася концерти в най-прочутите концертни зали на Ню Йорк, Вашингтон, Токио, Лондон, Париж, Берлин, Москва, Виена, Прага, Будапеща, Брюксел, Копенхаген - досега има почти 500 концерта в около 150 града в рамките на 16 концертни турнета.
Успехите на Детския хор превръщат Недялков в един от най-търсените диригенти в света, като е гост професор и диригент в много държави. Считан е за водещ световен авторитет в областта на детското хорово изкуство, автор е на научни трудове и доклади за конференции, посветени на тази тематика.
През 1989 г. Христо Недялков е избран за професор по хорово дирижиране в Софийски университет. Носител е на високи национални и международни награди и е първият българин - лауреат на висшия японски орден за чужденци Орден на святото съкровище "Златни лъчи" с розетка.
Акад. Христо Недялков е носител на орден "Стара планина" І степен, награден е с най-високия почетен знак на - "Марин Дринов" на лента, с най-високата награда на БНР - "Сирак Скитник", със Златна и Кристална лира на СБМТД, с "Златен век" огърлие на Министерството на културата.
През 1996 г. Токайският университет му присъжда високата титла за цялостни заслуги към световната култура doctor honoris causa. През 1984 г. правителството на Унгария го удостоява с най-високото почетно музикално отличие на страната - медал на името на легендарния унгарския композитор Золтан Кодай. През 2002 г. Федерацията на европейските хорове в ЕС го удостоява с титлата "Културен посланик на Европа". От 2004 г. знаменитият български диригент и композитор е действителен член на Българската академия на науките.
Акад. Недялков почина на 29 октомври 2013-а.
 

 

Бардът на рока

Георги Минчев

Георги Минчев е роден на 9 април 1943 година в София.
Първите му солови изпълнения са от началото на 60-те. Пее в дует с Бисер Киров, солист е на "Студио 5" и свири с рокбандата "Бъндараците".
Още като студент през 1967 година Георги Минчев е удостоен с Голямата награда на "Златният Орфей". Песента, с която печели, е обявена за Мелодия на годината 1967. Това е безсмъртната "Бяла тишина" на композитора Борис Карадимчев.
В края на 60-те по радиата в страната се завъртат "Снегът на спомена" и "Сребърни ята" в изпълнение на Минчев, които също се превръщат в хитове.
През 1968-1969 година той свири със "Сребърни гривни". Първоначално в репертоара на групата се включват предимно кавъри на британската група Shadows, по-късно музикантите се ориентират към обработки на фолклорни песни. Сред най-известните парчета на Минчев от този период са "Вечерай, Радо", "Ела се вие, превива" и др.
В началото на 70-те Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино- и телевизионна режисура.
Води предаването "Песни на седмицата" по Радио София в началото на 80-те, Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. и "1 от 5" през 1982-1984 година по БНТ.
В края на 80-те Минчев издава дебютния си албум - "Българският рок". Сред парчетата в него са "Урок по рок", "Почти полунощ", "Есен в Созопол", "Какви времена", завладели класациите у нас. Издава още четири албума - "Рокендрол ветерани" (1989), "Равносметка" (1995), "BG рок" (1995) и "Бяла тишина" (1997). През 1991 година с Петър Гюзелев създава групата "Стари муцуни”, а през 1998-а заедно с Развигор Попов - групата "Полезни изкопаеми".
Бардът на демокрацията си отиде от този свят 18 февруари 2001 година.
Четири години по-късно излезе негов посмъртен албум с негови парчета, като "Бяла тишина", "Блажени години", "Равносметка", "Рокендрол в събота", "Гадже бонбон", "Купонът тече", "Стар, избелял албум".
От 2001 година в негова памет в столицата се провежда международен блус-рокфестивал "Цвете за Гошо".

От�http://bg.wikipedia.org

 

Ибряма

Иво Папазов

Рожденото му име е Ибрям Хапазов. Произхожда от семейство потомствени музиканти (зурнаджии и кларинетисти). Родът му произхожда от Дедеагач, но се преселва в Джебел, а по-късно - в Кърджали. За баща му казват, че е първият кларинетист на Тракия, а за дядовците му – че са били истински майстори на зурната. Светът го познава като Иво Папазов - Ибряма.
Ибряма е роден на 16 февруари 1952 г. в Кърджали. Започва да свири на девет години - първо на акордеон, а след това на кларинет. Роднините му са удивени от уникалните умения, които показва, и го изпращат в музикално училище, където се учи от известния тогава кларинетист Петър Филипов.

 

С божествения глас

Анна Томова - Синтова

Анна Томова-Синтова е родена на 22 септември 1944 година в Стара Загора.
От 6-годишна взима уроци по пиано. Десет години по-късно печели първото си национално отличие като певица, приета е в Софийската консерватория.
Взема уроци при проф. Златев-Черкин и сопраното Катя Спиридонова. Там се дипломира по специалностите оперно пеене и пиано.
Веднага след това Синтова е поканена в оперното студио на Залцбургската опера, където през 1967 г. прави своя първи професионален дебют като Абигейл от Вердиевата опера „Набуко“.

Етикети:
 
Страница 21 от 21

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google