Изкуство Музика

balgari.bg

За нея хората говорят...

Обичаната певица Тони Димитрова е родена на 10 януари 1963-та в Бургас.
Заживява там обаче едва след 14-ата си година - баща й е военен и семейството се мести в различни градове.
Тони завършва гимназия в Бургас и курс по машинопис. Работи в общинската администрация на града.
В началото на 90-те години обаче започва да пее в ресторанти и не след дълго се явява на конкурс за попълване на група "Горещ пясък". Годината е 1995-а. Именно на този конкурс я чува Стефан Диомов. Още на следващия ден й правят пробни записи в студио, а през януари 1996 г. става солистка на оркестъра.
През ятото участва на конкурса "Бургас и морето", където взима трета награда за песента "Ах, морето". Композицията се превръща в хит, неговото име носи и първият албум на Тони от 1997 г. Две години след него излиза и "Как си, Тони" с хитовете "Балкански синдром", "За кой ли път" "Старецът и морето" и др.
През 2001 г. Тони издава албума "Съмва се", а година след него - и албум с дуети с Васил Найденов, Орлин Горанов, Веселин Маринов, Пламен Ставрев.
Следват "Made in Burgas" (2004) и "Обещания" (2007).
Тони Димитрова изнася десетки концерти в цялата страна, включва се в турнето на "Комиците" през 2008-а, гостува на българите в Канада през 2010-а, изпълнява хита си "Ах, морето" с младата звезда Рафи Бохосян в реалитито "Х фактор" през 2012-а.
Тони живее с дъщеря си Магдалена в любимия Бургас.

Едно "юбилейно" интервю за един нестандартен рожден ден прочетете тук

Чуйте необятния й глас на живо тук

Етикети:
 

Сред първите, обезсмъртили фолклорната песен

Ангел Букорещлиев е представител на т. нар. първо поколение български композитори.
Роден е на 31 януари 1870-а в драмското село Плевня. Завършва школа по орган в Прага през 1890-а, където учи орган и хармония при Блажек, полифония при К. Кнител и пиано при И. Кличка. Букорещлиев е първият български пианист, който концертира на сцената на Военния клуб в София (1890).
Същата година заедно с Драгомир Казаков и Иван Славков организират първата оперна трупа в България като отделение на "Столичната драматично-оперна трупа". Спектаклите - 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество, жънат успехи на столична сцена.
Ангел Букорещлиев работи като учител в Казанлъшкото педагогическо училище (1892-1893). От 1894 г. до края на живота си композиторът живее в Пловдив. Основател и диригент на Пловдивското певческо дружество, един от основателите на музикалното училище под тепетата.
Значителен е приносът на Букорещлиев в изследванията на народните песни и музикалните инструменти в българския фолклор. Организатор е на първите фолклорномузикални експедиции в България. Той е сред първите записвачи на народни песни (над 2500 от Родопския край, Средногорието и Югозападна България).
Букорещлиев е автор на 10 хорови китки от народни песни, хорови песни, солови песни и песни със съпровод на пиано, хармонизации на възрожденски песни и др. Хоровите му китки са сред най-ценните произведения, създадени в края на деветнайсети и началото на двайсети век.
Сред най-популярните му композиции, изпълнявани и до днес, са "Що ми е мило и драго", "Неда гълъбица", "Ябълчица род родила", "Заплакала е Стара планина" и др.
Към сборника "Среднородопски песни", съдържащ 461 нотирани от него народни песни, Ангел Букорещлиев пише обширна студия предговор. Трудът илзила в "Сборник за народни умотворения и народопис" през 1934 година.
Букорещлиев умира на 3 януари 1950 година.

Етикети:
 

"Македонската песен е като любовта"

Меденият глас на Македония - Илия Аргиров, е роден на 19 март 1932 в Свети Врач (днес Сандански). Таланта си наследява от своята майка Мария Лалева - певица с огромен песенен репертоар. Учи се и от Атанас Велев, един от най-добрите изпълнители на македонски песни у нас.
Като дете Илия пее в църква.
Първите му публични изяви са като самодеен изпълнител на песни от Пиринския край.
На професионалната сцена стъпва през 1950-а. Става част от Ансамбъла на трудовите войски и от ансамбъл "Гоце Делчев", прави първите си записи в Радио София, участва във фолклорни групи при столичната Концертна дирекция.
По-късно Илия Аргиров е солист на ансамбъл "Пирин". Остава в тази формация в продължение на десетилетия.
Пътува из цялата страна, както и в много държави по света да разнася славата на българската песен. Навсякъде, където гастролира, Илия Аргиров научава и по някоя мелодия на домакините си.
Първият му албум излиза през 1969-а.
Оттогава народният певец има над 200 записани песни, седем самостоятелни албума, многобройни сингли и участия в сборни албуми с фолклорна музика.
Последния си диск - "Моите песни", реализира преди две години, на 78-годишна възраст.
Казва, че македонската песен е като любовта - пее се със сърце.
Илия Аргиров почина на 17 ноември 2012 година в София.

На гости на артистичното семейство на Илия Аргиров ни води вестник "Стандарт"

Чуйте уникалния глас тук
Етикети:
 

От Смядово до Синсинати и назад

Оперната прима Александрина Милчева е родена на 27 ноември 1934-та в Смядово в семейството на свещеник. Завършва гимназия в Шумен, където пее в училищния хор. Кандидатства в Софийската консерватория, но не е приета.
Все пак любовта към музиката надделява над любовта към археологията. Милчева става хористка във Варненската опера, а след това - солистка на Ансамбъла за песни при Българското радио. Пет години Александрина Милчева усъвършенства дарбата си под ръководството на проф. Георги Златев-Черкин.
През 1960 г. я канят да стане солист на Варненската опера. Дебютира в ролята на Дорабела от операта "Така правят всички" на Моцарт.
В морската столица я намира и първият значителен успех - Голямата награда на Международния певчески конкурс в Тулуза през 1966 г. Следват първите изяви на международни сцени. Александрина Милчева е неразривно свързана с Тулуза и до днес: тя пее многобройни роли на сцената на Театър Капитол и е един от неговите символи, а освен това е и журирала на същия този певчески конкурс.
През 1968 г. Милчева е поканена да се включи в състава на Софийската опера. Там тя дебютира в изключително трудната и виртуозна главна партия на "Пепеляшка" от Росини. На сцената на Софийска опера тя прави някои от най-запомнящите се свои роли - Амнерис от "Аида", Азучена от "Трубадур", Марина от "Борис Годунов", Кармен от едноименната опера.
1976 година. Директорът на Пловдивската опера Борислав Иванов кани Александрина да пее партията на Марина в операта "Борис Годунов" от Модест Мусоргски на пловдивска сцена. Тук я открива директорът на виенската Щатсопера проф. Егон Зеефелнер. Впечатлен от качествата й, той я кани като солистка в неговия театър. През същата година Александрина Милчева подписва договор и се превръща в една от водещите солистки на престижната опера за повече от десет години.
През 1978 г. е поканена да изпълни ролята на Азучена в "Трубадур" от Херберт фон Караян на Залцбургския фестивал. Следва огромен успех и брилянтни отзиви, но сътрудничеството с големия диригент е прекъснато, след като Александрина Милчева отказва да изпее Еболи от "Дон Карлос". Все пак години по-късно Мличева изпълнява тази роля на сцената на парижката Гранд опера.
Кариерата на Александрина Милчева я води по всички престижни оперни театри и концертни зали в света - миланската Ла Скала, "Арена ди Верона", Театър "Сан Карло" - Неапол, "Театро Комунале" - Флоренция, Римската опера, Гранд опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Болшой театър -Москва, Метрополитън в Ню Йорк, Сан Франциско, Далас, Синсинати, Токио, Театро "Колон" в Буенос Айрес, оперите в Барселона, Мадрид, Цюрих, Женева, и др.
Милчева пее под диригентската палка на диригенти като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Джанандреа Гавацени, Зубин Мета, Лорин Маазел, Жорж Претр, Херберт фон Караян, Оливеро де Фабритис, Юджийн Орманди, Мишел Пласон.
Въпреки многобройните си ангажименти на оперните сцени и концертни зали не изоставя камерното музициране. Милчева е сред най-елитните изпълнители на песни и романси от Мусоргски, Рахманинов, Чайковски, Рихард Щраус, Шуман, Шуберт, Дебюси, Вивалди. Съвместно с изтъкнатата пианистка Светла Протич се изявяват на световните концертни подиуми над 30 години. Благодарение на съвършената симбиоза между двете изпълнителки те са единствения камерен тандем, изнесъл два самостоятелни рецитала на сцената на Ла Скала.
Александрина Милчева е един от водещите музикални педагози и създател на Международна оперна академия "Сакра", която подава ръка на млади изпълнители.

 

Джазменът

Джазмузикантът Милчо Левиев бе удостоен със Специалната награда на Столична община за цялостно творчество и изключителни постижения в областта на културата. Церемонията бе на 17 септември 2012-а.

Милчо Левиев е роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив.
Завършва Консерваторията през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Диригент е на Бигбенда на Българското национално радио от 1962 до 1966 г. От 1963-та до 1968-а работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.
По идея на Радой Ралин Левиев създава групата "Джаз Фокус'65", с която гастролира в страната и чужбина до 1970 година при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни "Вчера".
През 1970 г., по покана на Дон Елис, заминава за Лос Анжелис.
В Америка Левиев преподава в Южнокалифорнийския университет, у нас има майсторски клас "Какво е това нещо, наречено джаз?" в НБУ.
Сред произведенията на Милчо Левиев са Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър (1955), Концерт за джаз-комбо и оркестър (1965), A Little Old Time Music (1959), "Балкански каубой" - сюита за симфо-попоркестър (1969), "Пробният камък на Исак" за пиано и симфоничен оркестър (1975), Рапсодия "Орфей" за пиано и симфоничен оркестър (1988), джазкантатата "Зелената къща" (1988).
Автор е на Соната за цигулка и пиано (1957), 11 инвенции за инструменти или гласове (1978), "Токатина" (1959), "Блус в 9" (1963), "Делнично утро" (1965) и др. Негова е музиката към филмите "Горещо пладне" на Зако Хеския, "Отклонение" на Гриша Островски, "Понеделник сутрин" на Ирина Акташева и Христо Писков, "Иконостасът", "Осмият", пак на Зако Хеския, "Есенно слънце".
През 1999 г. Милчо Левиев е удостоен с титлата "Почетен доктор на Нов български университет" за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент "Музикално-сценични изкуства", носител е и на орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие, по повод 70-годишнината му.

Чуйте "Блус в 9" тук
 
Страница 5 от 21

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google