Изкуство Театър

balgari.bg

Животът е... сън!

Йосиф Сърчаджиев е роден е на 2 май 1945 г. в София в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политика Йосиф Фаденхехт.
През 1969 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". 
Играе един сезон в Сливенския драматичен театър. От 1971 до 1973-та е в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1973 до 1993 г. - в Театъра на армията. Тук Сърчаджиев изиграва ролите на Иванов в "Иванов" от А. П. Чехов на режисьор Иван Добчев, Сехизмундо в "Животът е сън" от Калдерон де ла Барка на режисьор Иван Добчев, Меркуцио и Бенволио в "Ромео и Жулиета" от Шекспир с режисьор отново Иван Добчев, Малволио в "12-а нощ" от Шекспир на Леон Даниел, Пунтила в "Господин Пунтила и неговия слуга Мати" от Брехт и Владимир в "В очакване на Годо" от Йожен Йонеско, отново под режисурата на Леон Даниел.
От 1994 до 2000 г. Йосиф Сърчаджиев играе в Драматичен театър "А. Будевска" в Бургас, където под режисурата на Борислав Чакринов пресъздава образи в пиесите "Кралят умира" от Йожен Йонеско, "Смъртта на търговския пътник" от Артър Милър, "Бащата" от Аугуст Стринберг.
Работил е с режисьорите Чавдар Кръстев в Кюстендил, Димитрина Гюрова в НТ "Иван Вазов", със съпругата си Райна Томова в Театър "Възраждане" и др.
Пред камерата застава още през 1953-та в лентата на баща си "Наша земя". Снима се в "Хроника на чувствата" на Борис Шарланджиев, "Черните ангели" на Въло Радев, "Гневно пътуване" на Никола Корабов, "Аспарух" на Людмил Стайков. Участва в "Бон шанс, инспекторе", "Време разделно", "Жребият" и много други.
Ролите му за телевизионни продукции също са сред емблематичните културни факти от най-новата ниистария - Пол в "Стъклената менажерия" от Юджийн О’Нийл на режисьора Асен Траянов, Макдъф в "Макбет" от Шекспир на режисьора Хачо Бояджиев,  Нерон в "Нерон и Сенека" от Едвард Радзински и Змея в "Змейова сватба" от П. Ю. Тодоров под режисурата на Вили Цанков, Пол в "Машинописци" от Едуард Олби на режисьор Апостол Карамитев, Немски в "Хиляда метра над земята" от Иван Радоев на Крикор Азарян.
Йосиф Сърчаджиев е носител на Награда на Съюза на артистите в България за мъжка роля и Наградата на София за Благой в "Наградата" от Драгомир Асенов на режисьорката Димитрина Гюрова (1981), Награда на Съюза на артистите в България за мъжка роля за Робът в "Драг и робът" от Никола Русев на режисьора Красимир Спасов (1983), награда за мъжка роля на Благоевградски театрални празници за ролята му в "Кралят умира" от Йожен Йонеско с режисьор Борислав Чакринов, АСКЕЕР през 1997-а.

Вижте откровеното му интервю за предаването на Нова тв "Отечествен фронт" тук
Етикети:
 

Актьор за кино, сцена и телевизия

Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1972 г. в класа на проф. Гриша Островски.
Играе на сцената на Варненския театър до 1976 г., когато се връща в София и се включва в трупата на театър "Сълза и смях". От 1984 г. и до днес играе в Театър "София", чийто директор е от 2008 г.
Гласът му е познат на публиката от радиотеатъра и литературните предавания на БНР. В годините, когато телевизията у нас набира скорост, той участва и в постановки на телевизионния театър. 
На сцената Ириней Константинов се превъплъщава в ролите на Фердинанд в "Коварство и любов" от Шилер, княз Мишкин в "Идиот" от Достоевски, Данаил в "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" от Яворов, Киряков в "Сън" от Ив. Радоев, Барни в "Последният страстен любовник" от Нийл Саймън, Били Бибит в "Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси и др. Играе в моноспектакъла "Всичко наопаки" от П. Луки и "Изрод" от Джон Легуизамо.
Още през 1972 г. изиграва Фердинанд в "Коварство и любов" на сцената на Учебния театър на театралната ни академия. 40 години по-късно същата роля играе Калин Врачански, а Ириней Константинов изиграва ролята на бащата на Фердинанд.
Снима се в киото от 1970-а, започва с "Петимата от Моби Дик", и продължава с лентите "Зарево над Драва", "Борис Първи", "От другата страна на огледалото" и др. Участва и в нашумелия през 90-те години италиански сериал "Октопод".
Ириней Константинов е носител на наградата за актьорско майсторство на фестивала във Варна през 1975-а, има номинации за "Икар".
Телевизионното кино изкушава Ириней Константинов и днес - той се снима в поредиците "Стъклен дом" и "Отплата".
Актьорът обича ските, плуването и пътешествията. 
 

Интервю с актьора прочетете на www.temanews.com

Етикети:
 

Актьорът легенда

Константин Кисимов е роден на 16 април 1897 г. в старата столица. Завършва право в София през 1922 г. и продължава обучението си в Сорбоната.
Но любовта към театъра надделява. Кисимов се явява на изпит в школата при Народния театър и е приет през 1923 г., а още на следващата година играе Труфалдино в "Турандот", след което заминава на специализация в Париж.
Сценична му кариера стартира през 1928 г., след срещата му с Петко-Тодоровите "Зидари". Оттогава до края на живота си той е сред стълбовете на Народния театър.
Тук Кисимов изгражда запомнящи се образи в постановки като "Големанов", "Боян Магьосникът", "Хамлет", "Хъшове", "Свекърва", “Боряна", "Тартюф" и др.
С рецитали по текстове на Ботев, Вазов, Вапцаров, Есхил, Гьоте, Пушкин, Лермонтов и Байрон обикаля цялата страна, завоюва си известност като първомайстор на моноспектакъла.
Константин Кисимов е и сред родоначалниците на българското кино и телевизия. Още когато телевизионният ни театър прохожда, той участва в "Камък в блатото" (1959), "Юнгфрау" (1961) и "Българи от старо време" (1963).
Дебютът му на голям екран е в един от най-представителните български неми филми - "След пожара над Русия" (1929), дело на Борис Грежов по повестта на Панчо Михайлов "Под земята", където изиграва ролята на злодея надзирател Гърбицата.
Кисимов се снима в третата българска звукова лента - "Грамада" (1936), дело на Александър Вазов, по едноименната поема на Иван Вазов.
За последен път двамата с Грежов се събират през 1947 г., за да заснемат амбициозната космополитна мелодрама "Изкупление", в която Кисимов изиграва възловата роля на скитника Стоян Хаджигладнев.
След 9 септември 1944 г. Кисимов играе в "Калин орелът" (1950). Следват ролите на Колчо Слепеца в "Под игото" на режисьора Дако Даковски (1952), скъперникът Хаджи Костаки в комедията на Стефан Сърчаджиев "Хитър Петър" (1960), продажният чорбаджия Йорданчо Крастата в новаторския "Страхил войвода" (1958) на Петър Василев и Сюлейман паша в "Героите на Шипка" (1955).
Легендарният актьор умира на 16 август 1965 г. при автомобилна катастрофа в Балчик. Последната му роля - на на Слепия в "Привързаният балон" на Бинка Желязкова, остава недовършена.

Етикети:
 

"Икар" за Мая

Мая Новоселска вдигна "Икар 2012" за главна женска роля за моноспектакъла "Едно малко радио", режисиран от съпруга й Стефан Москов, в Сатиричния театър. Церемонията бе по традиция на 27 март - Деня на театъра.
Новоселска е родена на 6 май 1963 година в София.
Завършва актьорско майсторство за куклен театър при Юлия Огнянова във ВИТИЗ през 1985-а. Дебютира в ролята на Мисличка за летене в "Някои могат, други не" в кукления театър в Добрич. Играе освен Добрич и в Смолянския театър, в Общински театър "Сириус", в Народния театър за младежта, в Първи частен театър "Ла Страда" (от 1991). Изиграла е Урода във "Фантасмагории" по Е. Т. А. Хофман, Водния дух в "Приказка за скитник" по Карел Чапек, Жулиета в "Ромео и Жулиета", Стената в "Сън в лятна нощ" на Шекспир, Йозеф К. в "Процесът" по Кафка, поредица персонажи в "Гоца и Пантагюрел" по Рабле и Радичков, Клоуна в "Бивалици-небивалици" по П. Р. Славейков и др.
Характерни за сценичните превъплъщения на Мая Новоселска са клоунадно стилизираните жестове и мимики, както и различните говорни регистри. Нейните герои са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни, без актрисата да ги лишава от одухотвореното им човешко излъчване.
На широката публика Мая Новоселска е позната най-вече с участието си в телевизионното предаване "Улицата".
Снимала се е във филма "Рапсодия в бяло".

Етикети:
 

Режисьор и бунтар

Александър Морфов е роден на 9 ноември 1960 година в Ямбол. Работи в Сливенския театър като сценичен работник и осветител. Две години учи в Техническия университет във Варна. Участието му в театралната трупа на тогавашния ВМЕИ под режисурата на Стоян Алексиев го запалва за театрална кариера.

Етикети:
 
Страница 1 от 9

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google

Банер