balgari.bg

Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1972 г. в класа на проф. Гриша Островски.

Интервю с актьора прочетете на www.temanews.com

Константин Кисимов е роден на 16 април 1897 г. в старата столица. Завършва право в София през 1922 г. и продължава обучението си в Сорбоната.
Но любовта към театъра надделява. Кисимов се явява на изпит в школата при Народния театър и е приет през 1923 г., а още на следващата година играе Труфалдино в "Турандот", след което заминава на специализация в Париж.
Сценична му кариера стартира през 1928 г., след срещата му с Петко-Тодоровите "Зидари". Оттогава до края на живота си той е сред стълбовете на Народния театър.
Тук Кисимов изгражда запомнящи се образи в постановки като "Големанов", "Боян Магьосникът", "Хамлет", "Хъшове", "Свекърва", “Боряна", "Тартюф" и др.
С рецитали по текстове на Ботев, Вазов, Вапцаров, Есхил, Гьоте, Пушкин, Лермонтов и Байрон обикаля цялата страна, завоюва си известност като първомайстор на моноспектакъла.
Константин Кисимов е и сред родоначалниците на българското кино и телевизия. Още когато телевизионният ни театър прохожда, той участва в "Камък в блатото" (1959), "Юнгфрау" (1961) и "Българи от старо време" (1963).
Дебютът му на голям екран е в един от най-представителните български неми филми - "След пожара над Русия" (1929), дело на Борис Грежов по повестта на Панчо Михайлов "Под земята", където изиграва ролята на злодея надзирател Гърбицата.
Кисимов се снима в третата българска звукова лента - "Грамада" (1936), дело на Александър Вазов, по едноименната поема на Иван Вазов.
За последен път двамата с Грежов се събират през 1947 г., за да заснемат амбициозната космополитна мелодрама "Изкупление", в която Кисимов изиграва възловата роля на скитника Стоян Хаджигладнев.
След 9 септември 1944 г. Кисимов играе в "Калин орелът" (1950). Следват ролите на Колчо Слепеца в "Под игото" на режисьора Дако Даковски (1952), скъперникът Хаджи Костаки в комедията на Стефан Сърчаджиев "Хитър Петър" (1960), продажният чорбаджия Йорданчо Крастата в новаторския "Страхил войвода" (1958) на Петър Василев и Сюлейман паша в "Героите на Шипка" (1955).
Легендарният актьор умира на 16 август 1965 г. при автомобилна катастрофа в Балчик. Последната му роля - на на Слепия в "Привързаният балон" на Бинка Желязкова, остава недовършена.

Мая Новоселска вдигна "Икар 2012" за главна женска роля за моноспектакъла "Едно малко радио", режисиран от съпруга й Стефан Москов, в Сатиричния театър. Церемонията бе по традиция на 27 март - Деня на театъра.
Новоселска е родена на 6 май 1963 година в София.
Завършва актьорско майсторство за куклен театър при Юлия Огнянова във ВИТИЗ през 1985-а. Дебютира в ролята на Мисличка за летене в "Някои могат, други не" в кукления театър в Добрич. Играе освен Добрич и в Смолянския театър, в Общински театър "Сириус", в Народния театър за младежта, в Първи частен театър "Ла Страда" (от 1991). Изиграла е Урода във "Фантасмагории" по Е. Т. А. Хофман, Водния дух в "Приказка за скитник" по Карел Чапек, Жулиета в "Ромео и Жулиета", Стената в "Сън в лятна нощ" на Шекспир, Йозеф К. в "Процесът" по Кафка, поредица персонажи в "Гоца и Пантагюрел" по Рабле и Радичков, Клоуна в "Бивалици-небивалици" по П. Р. Славейков и др.
Характерни за сценичните превъплъщения на Мая Новоселска са клоунадно стилизираните жестове и мимики, както и различните говорни регистри. Нейните герои са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни, без актрисата да ги лишава от одухотвореното им човешко излъчване.
На широката публика Мая Новоселска е позната най-вече с участието си в телевизионното предаване "Улицата".
Снимала се е във филма "Рапсодия в бяло".

Александър Морфов е роден на 9 ноември 1960 година в Ямбол. Работи в Сливенския театър като сценичен работник и осветител. Две години учи в Техническия университет във Варна. Участието му в театралната трупа на тогавашния ВМЕИ под режисурата на Стоян Алексиев го запалва за театрална кариера.