Изкуство Театър

balgari.bg

Актриса по наследство

Таня Масалитинова (Татяна Николаевна Масалитинова-Есауленко) е родена на 2 септември 1921 г. в Прага.
Неин баща е родоначалникът на съвременната театрална школа в България Николай Масалитинов.
Масалитинова завършва гимназия за чужди езици в София. Между 1941 и 1943 г. следва в Художествената академия, но после завършва Държавната театрална школа. Годината е 1945-а.
През 1946 г. печели конкурс и става част от трупата на Народния театър. Играе на негова сцена до 1989 г., когато е пенсионирана. Продължава да играе на сцените на театър "Сълза и смях", Театър 199, в Габровския театър и др.
През 70-те години актрисата създава сценария на феноменалния си моноспектакъл "Едит Пиаф за себе си" по книгата на Симон Берто за Театър 199.
Тук играе и в "Театър, любов моя", написана от Валери Петров специално за нея и Славка Славова. Заедно с Любен Гройс откриват кафе-театъра в Съюза на артистите с френската пиеса "Дамите в четвъртък". Превъплъщава се в ролята на една от героините в "Най-древната професия" от американката Пола Вогъл.
В театър "Барбуков" Масалитинова и Славова отново са двигателите на творческата работа.
Освен на театралната сцена, Масалитинова има роли и в киното - снима се в "Точка първа", "Рицар без броня", "Сбогом, приятели!", "Ненужен антракт".
През 2005 г. получава наградата Аскеер за цялостен принос към българския театър.
Таня Масалитинова почина на 31 май 2014 г. 

Още - във вестник "Стандарт"
Етикети:
 

Младият Маркс

Венцислав Кисьов е роден на 17 юли 1946 г. в Любимец. Завършва Немската гимназия в Бургас, театралната студия към Драматичния театър "Адриана Будевска" и актьорско майсторство в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ.
Изиграл е над 100 роли в театъра, киното и телевизията.
Театралната му кариера започва във Видин и първата му роля е Ромео от "Ромео и Жулиета". В същата постановка ролята на Жулиета се изпълнява от бъдещата му съпруга Калина Попова.
Следват ролите в театъра в Габрово.
От 1974 г. Кисьов е в трупата на Театър "София", а от пролетта на 1976 г. - в Сатиричния театър.
От есента на 1978 г. е на сцената на "Сълза и смях", на който става и директор на (2006-2010).
Венцислав Кисьов става широкоизвестен с ролята на Карл Маркс във филма от 1981 г. "Карл Маркс. Млади години". Заради тази роля става първият чуждестранен лауреат на Ленинска награда за кино, присъдена му през 1982 г.
Следват ролите във филмите "Мера според мера", "Борис Първи", "Ешелоните на смъртта", "Денят на владетеля", "Защитете дребните животни" и др.
Снимал се е в Русия, Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия, Мароко и др.
От ученик пише поезия, печата във вестниците "Студентска трибуна" и "Пулс". Автор е на стихосбирките "Усмивката на Бога", "Пространства на мълчанието", "Лист неотронен", "Укротени думи", "Будни нощи", на изследването "Методология на първите стъпки" (театрална теория), на сборника "За началото и края" (разкази и есета).
Негови творби влизат в антологията "Написано в антракта" от 1998 г., събрала произведения на ярки съвременни български актьори.
Превежда пиеси, стихове и проза от руски и немски автори.
Разностранната му дейност се допълва и от актьорския клас във Факултета по изкуства на Югозападния университет "Неофит Рилски", на който е ръководител.
Венцислав Кисьов почина на 19 май 2014-а.

Етикети:
 

Половин век, посветен на сцената

Проф. Надежда Сейкова е родена на 28 февруари 1931 г. в Луковит в семейство на учители. Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) и започва работа като асистент в Народния театър. Дълги години е режисьор в театър "Сълза и смях". С театралната академия са свързани 50 години от живота на проф. Сейкова, тя преподава, заместник-ректор и ректор е.
Като режисьор поставя над 100 спектакъла в различни градове на България, Украйна, Грузия, както и в учебния театър на НАТФИЗ. Поставя всички комедии на Шекспир, много творби на Чехов, от българската класика най-често посяга към творбите на Йовков и Елин Пелин. Нейният сценичен прочит на "Гераците" шества по малки и големи сцени из цяла България.
Още като асистентка на проф. Филип Филипов прави със студентите любовни народни песни и танци. Като вижда заниманията, проф. Филипов решава, че те трябва д асе превънат в спектакъл. Този спектакъл във ВИТИЗ се играе над 50 пъти. Оттогава Надежда Сейкова включва в учебната работа на бъдещите актьори българския фолклор.
Надежда Сейкова преподава в НАТФИЗ, ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград, Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", ПУ "П. Хилендарски", театрален колеж "Любен Гройс".
Автор е на книгата "Сцената на спомените".
Академия "Аскеер" удостои проф. Сейкова с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство през 2014-а.

 
Интервю бележитият педагог дава за http://e-vestnik.bg
Етикети:
 

Комикът с най-мекия глас

Сред създателите на Сатиричния театър блести и името на още един титан на сценичния смях - Енчо Багаров.
Роден е в Сопот на 18 юни 1925 г. Учи в Държавното висше театрално училище при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски.
Преди да стане актьор, работи като говорител в Радио София - заради хубавия си плътен глас и чудесна дикция. Уволняват го, защото по невнимание пуска в ефир забранената песен "Боже, царя ни пази".
През 1947-а съдбата го среща с големия Георги Парцалев. По това време Багаров отговаря за репертоара на самодейния състав на фабрика "България". По-късно е част от ръководството на Театъра на трудови войски, става и главен художествен ръководител на трупата.
Двамата с Парцалев създават сатиричен тандем, любим на поколения българи. Багаров пише сценариите, Парцалев доизгражда сценично скечовете. Концертните им изяви радват хората из цялата страна.
Когато през 1956-а се основава Държавният сатиричен театър, Енчо Багаров стъпва на сцената му и остава тук до 1963 г.
В Сатирата той играе в "Тайни" на Петър Славински, във "Франк " на Фридрих Дюренмат, в "Кралят отива на война" на Борис Априлов, в "Баня" на Маяковски и др.
Автор и постановчик е на спектаклите "ДДТ" и "Дядо, баба, мама, татко и ние", където си партнира с с Нейчо Попов.
Енчо Багаров умира в София на 13 декември 1963 г.

 

Със сценична магия в кръвта

Стефан Мавродиев е роден 29 декември 1943-та във Варна.
Сценичната магия е в кръвта му - баща му е учител и актьор, майка му пее във Варненската опера. Седемгодишен, Стефан се записва в театралната школа към Пионерския дом във Варна. Учи във ВИТИЗ в класа на Методи Андонов и се дипломира през 1967 г.
Играе най-напред в Пловдив, после - на сцената на Младежкия театър, Театър 199, в Сатиричния, в Народния, в постановки по Чехов, Брехт, Шекспир, Джоузеф Хелър, Стефан Цанев.
Сред емблематичните му роли на сцена е на прочутия луд (Дарио Фо пише тази роля за себе си) в "Случайната смърт на един анархист", постановка на Андрей Аврамов, в Младежкия театър.
В началото на 2001 г., след  2-годишни перипетии, авторският спектакъл на Стефан Мавродиев "Йестърдей" най-после вижда бял свят на сцената на Младежкия театър.
Поне петдесетина са ролите на Мавродиев на големия екран, сред тях - в "Прости нам" (2003), "Лист отбрулен" (2002), "Търкалящи се камъни" (1995), "Искам Америка" (1991), "Бащата на яйцето" (1991), "Карнавалът" (1990), "Юдино желязо" (1989) "Понеделник сутрин" (1988), "Пет жени на фона на морето" (1987), "Място под слънцето" (1986), "Мечтание съм аз" (1985), "Опасен чар" (1984), "Не знам, не чух, не видях" (1984), "24 часа дъжд" (1982), "Щурец в ухото" (1976), "Иван Кондарев" (1974), "Иконостасът" (1969), "Ако не идва влак" (1967).
Играе и в тв поредиците "Мера според мера" и "Нечиста сила".
Пише стихове от 1969-а, но първата му книга (те са вече пет) излиза чак през 1994 г.
През 2014-а Стефан Маврдиев бе удостоен със специална награда "Икар" за изключителен принос към българския театър.

Интервю с Мавродиев помества www.trud.bg
Етикети:
 
Страница 1 от 14

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google