balgari.bg

Детството си проф. Димитър Караманев прекарва в Розовец - селото на родителите на баща му. "Ако има рай на земята, то той е точно там", казва 55-годишният инженер биотехнолог, който живее и работи в Канада.
Любовта към химията от най-ранна възраст материализира в експерименти, в работа с подарени му от родителите комплект "Юный химик", с импровизирана лаборатория в килера на софийския дом на семейството (майката изобретателя е учителка по химия, баща му е дългогодишен министър на търговията). Като ученик в 10-11-и клас димитър изпраща в редакцията на руското списание "Юный техник" предложение за нова конструкция на вeртолетно витло, при която като подемна сила нагоре се използва ефектът на Магнус. Учените, работещи за изданието, впечатлени от идеята на младежа, му издават символично "авторско свидетелство".
След като завършва кибернетика в Менделеевския университет в Москва през 1980 г., Димитър Караманев започва работа в Института по инженерна химия на БАН. Заедно с тогавашния си ръководител и сегашен приятел Людмил Николов създават нови биореактори (това е всеки съд, в който се отглеждат микроорганизми).
Докато е аспирант в БАН, Караманев открива нов аналитичен метод за определяне на съдържанието на желязо във водни разтвори. Според публикувано преди 5 години изследване на учени от университета в Сантяго този метод е най-точен сред всички съществуващи.
След БАН Караманев работи в Биологическия факултет на СУ. През 1992 г. го канят в Политехниката в Монреал, а от 1997-а е професор в Университета на Западно Онтарио в град Лондон. Преподава инженерна биотехнология, процеси и апарати в инженерната химия, електрохимия, пречистване на водите. Носител е на наградата на министър-председателя на Онтарио за наука.
Закономерност, по-точна от формулираната от Нютон, открива при научните си изследвания българинът неотдавна. Става дума не за една, а за три различни формули. Първа е за свободното падане на телата в течност или газ, с която се изчислява скоростта на свободно падане на телата. А тя заменя досегашните използвани - на Нютон и Стокс, при това с много по-голяма точност, с отклонение едва 2 процента. Докато изследва свободното издигане на твърди леки частици, Караманев забелязва, че те всъщност не се подчиняват на законите на свободното падане с обратен знак, както се смятало дотогава. Открива погрешното допускане в трудовете на Галилей и Нютон и предлага нова формула, модификация на Закона на Нютон.
Самият проф. Димитър Караманев смята за най-важното си изобретение използването на дихателната верига на микроорганизми за производството на електроенергия. В момента това е най-патентованата технология в историята на университета, в който работи.

Продан Иванов Христов е роден на 3 декември 1923 година в село Мръченик, Карловско.
През 1955-а емигрира във Виена. Там учи медицина в продължение на седем семестъра, но след това се прехвърля в специалността биохимия.
Първите години от научната дейност на Христов са посветени на проблемите на подмладяването. По онова време обаче във Виена има бум на раковите заболявания и той решава да насочи усилията си в тази област.
Препаратът антималигноцит, който Продан Христов създава, е изцяло на билкова основа. Лекарството повлиява всички видове рак, като унищожава само раковата клетка, без да вреди на здравата. Антималигноцит е клинично изпробван в Раковия институт - Виена, върху животни и хора, а по-късно в частната клиника на Продан Христов.
При пациенти в последен стадий на болестта антималигноцитът показва до 70 процента лечимост. Препаратът все още не е одобрен като лекарствено средство у нас. 

Ангел Балевски е роден на 4 март 1910 година в Троян. През 1929 година завършва Трета софийска мъжка гимназия, а през 1934-та - немското висше техническо училище в Бърно.
Започва работа неплатен стажант в Инженерната работилница в София, минава през фабриките "Чиличена ръка", "Борис Ташков", "Електрометал", "Авгис".
През 1945 г. ученият става извънреден професор в Държавната политехника, където създава и ръководи Катедра "Механична технология и фабрична организация", по-късно трансформирана в катедра "Металознание и технология на металите" въ ВМЕИ (днес - Технически университет). Над от 40 години Ангел Балевски е неин ръководител.
От 1955 година Балевски е член-кореспондент, а от 1967-а - действителен член (академик) на БАН.
Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Сред разработките му е машина за горещо пресоване на цветни метали, метод за добиване на чугун във въртяща се барабанна пещ и др.
Едно от най-големите постижения в тази област е разработеният от акад. Ангел Балевски и член-кореспондент Иван Димов метод за леене с газово противоналягане - научна и технологичнка новост в световната техника за производство на отливки от леки сплави, с голяма точност и високи механични показатели. Методът е защитен с над 100 патентни документа за изобретения у нас и в чужбина.
Акад. Балевски е автор и съавтор на седем монографии и университетски учебници. Съпредседател е на Международната академия на науките в Мюнхен, заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, ректор на ВМЕИ, председател на БАН в продължение на двайсет години - от 1968 до 1988-а, член е на Държавния съвет на НРБ от 1971 до 1989 година.
Автор е на книгите с анекдоти и афоризми "Наука, човек, общество", "Тревоги", "Българиада" и "Настроения".
За научните си постижения акад. Балевски е удостоен с френския орден "Академични палми", със Златен медал "Дизел" - Германия, с медал "Ломоносов" на Руската академия на науките и др.
През 1985-а Ангел Балевски е удостоен с наградата за перспективен научно-технически принос, присъдена от германската фондация "Крьобер". Премията от 800 хиляди западногермански марки академик Балевски дарява на държавата за развитие на металургията.
Ангел Балевски умира на 15 септември 1997 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Инженер Койчо Митев е роден през 1947-а. Завършил е Техническия университет в Братислава, специалност "Надземно строителство".
Днес инж. Митев е консултант и преподавател по "Интелектуална собственост" към Русенския университет.
Ръководител е на научния екип, получил патент за изобретението "Метод за компютърен междуезиков превод".
Патентът е от 4 октомври 2002 г. и е предшестван от тригодишно проучване, при което българското патентно ведомство е сравнявало откритието със заявени близо 450 подобни изобретения.
Според познавачи изобретението на българина е революция в междуезиковото общуване. "Методът за компютърен междуезиков превод" представлява алгоритъм за цифрово кодиране на човешката реч. С негова помощ се постига общуване на майчин език в реално време, без присъствието на преводач. Устройството, което извършва трансформация на цифровите кодове, е чип, вграден в телефонната слушалка.
Изобретението на инж. Койчо Митев е носител на голямата награда "Джон Атанасов" на изложението за изобретения и иновации "Евроинтелект-2003" и на 21-то световно изложение за иновации "Inpex" в САЩ през 2005 г.

Как работи изобретението му, разказва инж. Митев пред вестник "Стандарт"