Наследство Митология

balgari.bg

Сурова легенда разказва за вкаменени сватбари

Природният феномен Каменната сватба е обвеян в легенди. Причудливата скална композиция се намира на 5 км от центъра на Кърджали край село Зимзелен. Разположена е на площ от около 40 дка, обявена е за защитен обект през 1974 г.
Скалните образувания разкриват пред очите на любопитните уникални форми, напомнящи фигури на хора, животни, птици.
Пирамидите всъщност са вулканични туфи, образували се преди около 40 милиона години. В този период районът на Кърджали е бил дъно на море, в което според изследователите е изригнал вулкан. Пепелта от вулкана, утаила се на дъното, е била с разнороден състав. Различните химически елементи дават и разнообразното оцветяване на скалите - едни са розови, други - зеленикави, кафеникави, бели. Преди около 25 милиона години морето се е отдръпнало на изток и тогава е започнало оформянето на скалите. Ерозията им под въздействието на слънце, влага и вятър придава на каменните образувания формите, провокиращи фантазията на местните хора.
Най-разпространената легенда свързва двете високи 10-ина метра скали, наподобяващи прегърнати мъж и жена, с нещастната любовна история на двама млади.
Един момък се влюбил в девойка от съседното село, от копнеж по нейтата кръшна снага и пламенни очи чак се разболял. Като разбрал бащата на младежа за мъката на сина си, отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата и с музика и веселие тръгнали към Зимзелен.
Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на невестата. Видял свекърът лицето на на снаха си и греховни мисли го завладели.
Ала природата майка "чула" стаените желания на стария мъж и за да предотврати тяхното осъществяване, вкаменила шествието.
Тук, приуникалния феномен, са снимани лентите "Каменната гора" на режисьора Иля Велчев и "Козелът" на Георги Дюлгеров.

 
 

Наричат го спасител на Европа

Средновековни извори сочат свети Тривелий Теоктист за кан Тервел от рода Дуло, син на основателя на българската държава Аспарух.
Владетелят светец е роден през 675-а, през 705-а получава титлата кесар на Източната Римска империя. Титлата се дава само на християнски владетели, което означава, че Тервел е приел новата вяра.
Популярността на кесаря Тервел сред хронистите на християнска Европа е огромна. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография - Марк Антонио Сабелико: "Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус." Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го "спасител на Европа", защото е спрял арабската инвазия на Стария континент. Исторически и художествени произведения в Европа до 17-и век пресъздават с признателност делото на българския владетел, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий, защото на 15 август 718 година спасява Константинопол от арабска окупация. Сред тях е и историческият труд на Мавро Орбини "Царството на славяните".
Смята се, че Тервел изгражда манастир край Охрид, където се оттегля от светския живот и се замонашва под името Тривелий Теоктист. Умира през 722 година. Църквата го почита на 4 януари.
Три български извора говорят за живота и делата на Тервел - "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, "История" на йеромонах Спиридон и т. нар. Зографска българска история.
През XVIII и XIX век известни зографи от Самоковската художествена школа изобразяват свети Тривелий Теоктист в много църкви и манастири на Балканите. В монашеско одеяние е изобразен канът светец в Зографския, Рилския, Троянския, Преображенския манастир, Бельова църква в Самоков, църквата "Въведение Богородично" в Панагюрище, манастира "Свети Спас" край с. Лозен, църквата в Старо село и другаде.

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Хубавата Родопа спасява Орфей

Траките вярвали, че Родопа планина най-напред била прочута с красотата си девойка. Даже боговете й се възхищавали, всеки се надявал хубавицата да му стане жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял огромни каменни грамади, за да я скрие от останалите богове. Ала като не могъл да я опази, Хемус вкаменил красивата девойка и я превърнал в планина.
Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на Орфей, с които той омайвал птици и животни.
Скитал веднъж Орфей цял ден из планината и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка, не забелязал как от една скала изпълзяла триглава змия. Камъни обаче  се търколили и събудили прочутия певец от унеса му. Ала нямало къде да избяга, около него се простирали само скали. Затова Орфей запял. Песента му била толкова пленителна, че даже змията спряла и се заслушала. Три дни и три нощи пял тракиецът. Змията прибрала един по един отровните си езици и легнала на земята. На третата нощ чудовището заспало непробуден сън. Така се спасил Орфей от голямата опасност.

Наименованието Родопа е познато от древността. Споменава се от Омир, Вергилий, Овидий. През Средновековието е позната като Славееви гори. Смята се, че е произлязло от името на тамошния владетел Слав. Турците пък я наричали Доспат. 
 
Етикети:
 

Богомилът ясновидец

Легендата приписва лидерството на богомилите на един от синовете на цар Симеон, княз Бенеамин.
Кой е Бенеамин, известен като Боян Мага?
Архиепископ Боян е една от най-влиятелните фигури в средновековната ни история.
В основата на богомилството стои познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората.
Именно учен и посветен в тайните познания е бил Боян Магесника.
Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа. Огромните му способности будят страх и неразбиране у един от учителите му в Константинопол - философа и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа.
Тайнствената сила на Боян омагьосва и Мария, внучката на императора Роман Лакапин, която се влюбва в потайния княз. По-късно тя става българската царица Ирена, съпруга на цар Петър. 
През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, седемнайсетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар - своя брат Петър. 18-годишен е, когато тайна среща в подземната зала на манастира "Света Параскева" дава началото на богомилството. На срещата присъстват Боян, поп Богомил - негова дясна ръка, двама сирийски духовници, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски. От двамата сирийци Бенеамин получава богомилското таро, както и свещени за богомилите книги - легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото евангелие.
Скоро след това Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват във Франция, Русия, Полша, Кипър. В България все повече хора приемат идеите на богомилите, фолклорът пази спомена за Боян Магесника, Песоглавеца и т. н., както са го наричали.
Богомилите познават билките, методите на природолечението, ирисодиагностиката, хората ги възприемат като лечители, а това отваря пътя на революционните духовни идеи.
Докато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания извън страната, са заловени и затворени много богомили. Мнозина умират, преди Боян Мага да се върне.
С ясновидските си способности Боян е можел да предвиди събитията, да предрече съдбата си и съдбата на съмишлениците си.
Водачът на богомилите загива от ръката нанаемник през 970 г. Образът му е объзсмъртен в песни, предания и литературни творби.
 
Източник: www.beinsadouno.com
 
Илюстрацията е на Лили Димкова 
 

Между легендите и фактите

Момчил Войвода живее през XIV век. Роден е в Родопите, няма знатен произход. Организира чета, с която разграбвал граничните райони между България и Византия, за което го преследват и двете държави. Тогава Момчил отива да служи при крал Стефан Душан.
През 1343 г. с дружината си помага на Йоан VI Кантакузин, а той в отплата го провъзгласява за свой васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостояват с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил води самостоятелна политика и създава собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната след смъртта на Иван Александър страна.
През 1344 г. Момчил напада турския флот, след което се бие и срещу двете страни във византийския конфликт.
През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Умур бег, заедно с Йоан VI Кантакузин, разгромява малобройната армия на Момчил в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил Войвода се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и размахва вълшебна сабя.
За него се пее в народните мести. В "Женитбата на крал Вълкашин" например се разказва как Момчиловата жена Видосава го предала в ръцете на Вълкашин, който го убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите: "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш...", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. 

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за епохата на Ммочил Войвода вижте на http://chernichevo.blogspot.com

Етикети:
 
Страница 1 от 3