Наука

balgari.bg

Историкът на Възраждането

Проф. Александър Бурмов, основател и пръв ректор на Великотърновския университет, е роден на 2 февруари 1911 г. в Бяла черква.
Завършва основно образование и непълна смесена гимназия в родното си село. През 1932 г. започва следването си в Софийски университет, където през 1939 г. се дипломира по специалностите славянска филология и история. 
През 1941-1942 г. Бурмов специализира във Виена източноевропейска история. Първият му научен труд е "Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско", издаден е през 1930 г.
През 1937 г. заедно със Ст. Стойков написват и издават сборника "Бачо Киро. Материали и документи" - ценен източник за историята на Бяла черква и дейността на възрожденеца.
След завръщането си от Виена Александър Бурмов работи като асистент в БАН (1942) и като доцент в Скопския университет (1943 -1944). Основател е на сп. "Исторически преглед" (1945). През 1945-а е избран за хоноруван доцент в Софийския университет. От януари 1946 г. става редовен доцент и ръководител на Катедрата по история на България. В периода 1947-1965 г. е шеф на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на СУ. По същото време оглавява и секцията по средновековна българска история в Института по история към БАН и отговаря за издаването на чуждите извори за българската история. От 1958 г. е член-кореспондент на БАН. 
Научните интереси на проф. Бурмов са насочени главно към средновековна българска история и история на Възраждането. Той е сред най-добрите изследователи на дейността на БРЦК и на личностите, свързани с националноосвободителните борби - Левски, Раковски, Ботев, Каравелов, Матей Преображенски и др.
Автор е на трудовете "Български революционен централен комитет. 1868 -1877", "Христо Ботев през погледа на съвременниците си", "Христо Ботев и неговата чета" и др.
Александър Бурмов умира на 3 септември 1965 г.

Източник: www.museumbcherkva.com
 

Български химик е Нобелов експерт

Акад. Иван Юхновски е химик със световно признание.
Роден е на 12 август 1937 в София. Завършва Висшия химико-технологичен институт в столицата със специалност "Органичен синтез, лекарствени препарати и високомолекулни съединения". Работи над 40 години в Българската академия на науките, а 24 години преподава в Софийския университет.
През 1997-а става академик на БАН.
От 1999-а до 2004-та акад. Юхновски е председател на Националния съвет "Научни изследвания". През 1998 г. става секретар на Междуведомствената комисия по космически изследвания към Министерския съвет.
Акад. Иван Юхновски е преизбиран четири пъти за председател на БАН, за пръви мандат - на 8 април 1996-а. При четвъртото си преизбиране през февруари 2008-а подава оставка.
Акад. Юхновски е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература в Париж, експерт е в Нобеловия комитет по химия и Почетен доктор на Пловдивския университет и на ВСУ.
Световноизвестен е с приноса си в спектрохимията и строежа на органичните съединения. Автор е на много технологии и патенти.
Носител е на орден "Стара планина" първа степен. 

Интервю с Иван Юхновски помества www.blitz.bg
 
Етикети:
 

Откривател на светилища

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 година във Велико Търново. Любовта към археологията му е по наследство - археолог е и баща му проф. д-р Димитър Овчаров.
Николай Овчалов завършва история в Софийския университет през 1976 г. Става дoктop нa истopичeскитe нaуки и работи като стapши нaучeн сътpудник в Apxeoлoгичeския институт с музeй към Бългapскaтa aкaдeмия нa нaукитe, пpoфeсop е и в Meждунapoдния слaвянски унивepситeт - Moсквa. Члeн нa Изслeдoвaтeлския бopд нa Aмepикaнския биoгpaфичeн институт.

 

Българин създава уникална система за учене

Иван Бързаков е роден на 13 декември 1942 г. в София. Завършва българска филология в СУ. През 1976 г. емигрира в Триест, като плува цели 11 километра, по-късно се мести в САЩ.
В Америка Бързаков пристига 33-годишен, без средства и познанства.
Установява се в Сан Франциско.
През юли 1978 г. заедно с група психолози основават Международен институт за нови методи в образованието, а две години по-късно Бързаков създава системата OptimaLearning за максимално възприятие и развиване на мисълта, която се прилага в 29 страни.
През 1985 г. Бързаков защитава в САЩ докторат по теория на образованието и психология. Сенатът на Калифорния предлага законопроект за модел на училищата, базиран на OptimaLearning (1988), а авторът на системата е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemeyer (1989). Министерството на здравеопазването на България одобрява метода на Бързаков като национална програма за редукция на стреса (1996). През 2004 г. нашият учен създава уникален метод за проникване в изобразителното изкуство (AOLIA), който прилага в най-известните световни музеи. През 2009-а Иван Бързаков издава първата си поетична книга "Яростно в скръбта". През 2011 г. излиза книгата му "В съня над пропастта".
Проф. Бързаков е член на Съюза на независимите писатели в България, номиниран е за Националната награда на Димчовата поетична вечер "Да се завърнеш в бащината къща" в Копривщица през 2011 година.

Още за нестандартния българин - на http://spas.bg
 

Изследователят на древни литератури

Проф. Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 в София. Завършва класическа филология в Софийския университет през 1963-та и преподава класически езици, антична и западноевропейска литература във Великотърновския университет.
През 1969 г. Богданов става асистент по класическа филология в Софийския университет. През 1978 г. специализира в Атинския университет, а през 1983-та става доцент по класическа филология в СУ. През 1984-та специализира в Амстердамския университет, а през 1985-а получава научната степен доктор на филологическите науки. От 1987 до 1989 е зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ. През 1989-а става професор по класическа филология в Софийския университет, като от 1989 до 1991 г. оглавява Катедрата по класическа филология.
През 1990-а проф. Богдан Богданов учредява и председателства Дружество за нов български университет, а през 1991-ва създава Нов български университет. До 1995-а е ректор на НБУ, а след това - председател на Настоятелството.
Проф. Богаднов е сред учредителите на Фондация "Отворено общество", председател е на нейния Управителния съвет (до 1997). Извънреден и пълномощен посланик на България в Република Гърция е от 1991 до 1993 г.
През 1997-а е член на Съвета за национално развитие при Президента на Република България и става председател на Балканската асоциация на семиотичните дружества.
Сред изследванията на Богданов, превърнали се в настолна книга на поколения филолози, са "Мит и литература", "Старогръцката литература", "История на старогръцката култура", "Романът - античен и съвременен", "Литературата на елинизма", "От Омир до Еврипид".
Проф. Богданов е носител е на Ордена на Феникса за мисията си като посланик на България в Гърция и на наградата за евроинтеграция "Европа - предай нататък". Почетен член е на българо-гръцкото дружество "Отец Паисий". Удостоен е с орден "Стара планина" първа степен през 2010 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org
 
 
Страница 1 от 11

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google

Банер