Големият ни езиковед славист Стоян Романски е роден в Орхание (днес Ботевград) на 24 февруари 1882 г. Тук завършва основното си образование. Като способен и обещаващ ученик го изпращат да учи в най-престижната гимназия по онова време - Априловската гимназия в Габрово.
Стоян Романски завършва славянска филология в Софийския университет през 1905 г. Специализира в Лайпцигския университет, където негови преподаватели са Аугуст Лескин и Густав Вайганд, в периода 1905-1907 г. В Лайпциг защитава докторска дисертация на тема "Поучението на влашкия войвода Нягое Бесараб до сина му Теодосий" (1908).
Работи като асистент на Вайганд до 1909 г., след което се връща в София и започва да преподава славянско езикознание и етнография в СУ. Редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография става през 1922-ра, главен уредник е на Славянския институт при Софийския университет от 1934 до 1937-а.
Проф. Стоян Романски е първият директор на Института за български език при БАН (1947-1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958). Оглавява Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958). Академик е от 1929 г., член на Български археологически институт от 1922 г., на научното дружество "Тарас Шевченко" в Лвов, на Румънското историческо дружество, на Славянския институт в Прага, на Македонския научен институт.
Романски е автор на "Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите", издаден в София през 1933 г. В съавторство с Иван Пенаков издават "Румънски свидетелства за Добруджа", излязла и на немски. Владее перфектно румънски език, поради което задълбочено и документирано изследва поселенията на този етнос, българските колонии и топонимия оттатък Дунав, както и съдбата на Добруджа, доказвайки несъмнено българския й характер.
В Софийския университет проф. Романски чете лекции по обща и историческа славянска етнография, етнография на България, български народен бит, славянска народна вяра, етнографска картография, сравнителна граматика на славянските езици, старобългарски език и др.
Научното наследство на Стоян Романски включва трудовете "Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония", "Добруджа в свръзка с въпроса за Дунава като етнична граница между българи и ромъни", "Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия", "Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г.", "България в образите на Феликс Каниц" и др.
Акад. Романски умира на 26 февруари 1959 г. в София.
Езикознание
Славист етнограф създава Служба за български речникЗа една уникална народописна карта на проф. Романски прочетете тук Добави коментар
|
|
|
|
| Страница 1 от 2 |
Любомир Милетич e роден на 1 януари 1863 г. в Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта - деятел на сръбското национално движение във Войводина, Светозар Милетич.
Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Образование получава във Великата школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Истанбул, където са учили и Раковски, Алеко Богориди, Сава Доброплодни.
Александър Теодоров-Балан е роден в село Кубей, Бесарабия, на 27 октомври 1859 г.За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.
Търсене в БЪЛГАРИ.bg
Търсене с google
