balgari.bg

Акад. Матей Матеев е роден на 10 април 1940 г. Завършва Физическия факултет на Софийския университет, където е професор от 1984 г., а от 1996 г. завежда катедра "Теоретична физика". Председател е на Съюза на физиците в България. От 1980 г. чете лекционни курсове във Физическия факултет на СУ. Бил е декан на Физическия факултет и зам.-ректор на СУ. През 1990 г. е избран за зам.-министър, а през 1991 г. - за министър на народната просвета. Под негово ръководство е разработен Законът за народната просвета, приет от Великото народно събрание през 1991 г. През 2003 г. Матеев бе избран за академик в БАН.
Акад. Матеев е радетел за създаването на Национална фондация за фундаментални изследвания и е член на нейното ръководство. Активно участва в експертната работа на Фонда за научни изследвания и е председател на НЕК по физика към фонда, главен редактор е на Bulgarian Journal of Physics.
Акад. Матеев е вицепрезидент на Балканския физически съюз. От 1997 до 2003 г. е председател на Комисията за сътрудничество на България с Обединени институти за ядрени изследвания - Дубна.
Член е на Комисията за сътрудничество на България с ЦЕРН и на Съвета на ЦЕРН. Научен представител на страната ни в периода 1999-2000 г. Активното включване на България в експерименталната и теоретична работа на тази международна организация е основна заслуга на акад. Матеев. Той е автор на над 100 научни публикации, многократно цитирани в научната литература и високо оценени от водещи учени във физическите науки.
Акад. Матей Матеев почина на 25 юли 2010 г.

Източник: www.blitz.bg

Никола Съботинов е роден на 13 септември 1941 г. в Бургас.
Завършил е физика в Софийския университет през 1967 година. Защитава докторска дисертация по квантова електроника през 1976 г., както и дисертации "Върху някои изследвания и непрекъснато генериращи хелий-кадмиеви и хелий-селенови лазери" и "Лазер с пари на меден бромид".
Ръководител е на лабораторията "Лазери с метални пари" от 1987 г. и на направление "Лазерна физика и физика на атомите, молекулите и плазмата" от 2007 г.
Заместник-председател е на БАН от 1996 до 2008 г., а неин председател - от 18 март 2008 г.
През 2003 година е избран за академик.
Сред научните постижения на акад. Съботинов са създаването и изследването на лазера с пари на меден бромид, откриването на ефекта на водорода в медно-халогенидните лазери и в лазерите на медни атоми, изобретяването на спиралния кух катод.
Акад. Никола Съботинов е автор на над триста научни публикации, сред които шест учебника, две монографии, множество научни доклади, изнесени по време на конференции у нас и в чужбина.
Съботинов участва в Програма "Наука за мир" на НАТО.
Носител е на орден "Марин Дринов" и на медал "Република България".

Информацията е от сайта на БАН

Първият наш учен, изследвал българските почви - Никола Пушкаров, е роден на 14 декември 1874 година в Пирдоп. Основното си образование завършва в родния си град, гимназия завършва в София, след което работи като учител в село Мирково. От 1898 до 1901 година следва естествени науки в Софийския университет.
После Пушкаров преподава в Скопската българска гимназия, тук става и член на ВМОРО и по-късно - председател на Скопския революционен комитет. Преди началото на Илинденско-Преображенското въстание довежда от България чета от 18 души, които пренасят 100 кг динамит и 200 бомби. При избухването на въстанието Пушкаров е началник на въстаническите сили в Скопски окръг, участва и в новосформирана чета, която взривява линията при Новачене и военна композиция с 32 вагона дерайлира. На 3 и 5 август четата разбива турско охранително отделение на моста на река Вардар и влизат в сражение във Ветърския манастир.
На 20 август четата се оттегля в Кюстендил.
Никола Пушкаров сформира нова чета, с която оттново влиза в Македония - към Крива паланка, а през октомври се връща в България.
В родината Пушкаров се посвещава на научна работа. Проучва почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България. Това свое дело завършва през 1931 г.
Родната къща на Никола Пушкаров в Пирдоп днес е музей, неговото име носи Институтът по почвознание в столицата.
Починал е на 19 февруари 1943 година в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Доц. Леандър Литов е роден на 11 септември 1955 г. в София.
Завършва атомна физика в Cофийския университет през 1980 г. и специализира в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия. Преподава физика на елементарните частици в CУ, където е ръководител на катедра "Атомна физика".
От 1992 г. доц. Литов провежда опити в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Едва през септември 2008-а обаче името му стана известно на широки кръг хора във връзка с пускането на Големия адронен колайдер.
"Ако допуснем, че има Бог, който е сътворил света, то това, с което се занимава науката, е да разбере как той го е направил", обяснява ученият.

Интервю с доц. Литов може да видите тук