balgari.bg

11 пъти за 20 години е променяно съдържанието на "Енциклопедия Британика" заради българина Стефан Пъпешков. Благодарение на него издателите на най-голямото списание в света "Рийдър Дайджест" изтеглят целия тираж на брой 10 от октомври 1983 г., за да коригират факти, свързани с българската история.
Сега Стефан Пъпешков се е посветил на поредната си кауза за родината - да промени написаното за Кирил и Методий в алманаха на Конгресната библиотека на САЩ. В Алманаха пише, че създателите на буквите ни са "гръцки монаси и няма и дума за това, как са свързани с България" казва Пъпешков. 
По-голямата част от живота му е преминала в издирване и редактиране на издания, в които отношенията между България и Македония са манипулирани и историята е променена. "Македония е изконна българска земя. Исторически и като народност те са наши братя. Аз не отричам правото им да имат своя държава, знам че този факт никога вече няма да се промени, но историята не бива да се отрича, променя, пренаписва", твърди Пъпешков, сам той половин македонец.
Наследниците на македонския национален герой Питу Гули са кръстници на Стефан Пъпешков. Самият Питу е венчал родителите му. Майка му е от Македония, самият той е прекарал доста години от детството си там. 
На 26 години е, когато се установява в САЩ заедно със семейството си. Запознава се с Людмила Живкова и с Мерсия Макдермот, с която водят дълги спорове за българската история.
В края на 70-те години на двайсети век председателят на Югославската академия на науките Михаил Апостолски заявява, че България краде македонската история. Тази теза влиза в програмата за обсъждане на американския Сенат и Мерсия Макдермот се обръща към Стефан Пъпешков. Пред специалистите в комисията той обяснява, че - напротив - те крадат нашата история. Шефът на комисията Робърт Бърт приема неговата гледна точка.
После стига и до "Енциклопедия Британика". След като прочита, че Димитър и Костадин Миладинови са автори на сборник с македонски песни, опакова всички 30 тома на енциклопедията и ги връща там, откъдето ги е купил, като обяснява, че не си иска парите и че с тях историците направят някое и друго проучване за историята на българите. Няколко месеца по-късно получава писмо, с което го информират, че са внесени поправки.
Когато "Рийдър Дайджест" нищи атентата срещу папата, Пъпешков бързо открива съшитите с бели конци моменти. Има дори карта, според която Пирински окръг е "ничия земя". Във второто издание наброя  картата я няма.
Установил се в лясковското село Козаревец, днес Стефан Паприков работи върху сайт, с който щ едоказва безспорната истина, че Македония е била част от България и македонците продължават да имат нещо общо с българите. 

Проф. Александър Бурмов, основател и пръв ректор на Великотърновския университет, е роден на 2 февруари 1911 г. в Бяла черква.
Завършва основно образование и непълна смесена гимназия в родното си село. През 1932 г. започва следването си в Софийски университет, където през 1939 г. се дипломира по специалностите славянска филология и история. 
През 1941-1942 г. Бурмов специализира във Виена източноевропейска история. Първият му научен труд е "Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско", издаден е през 1930 г.
През 1937 г. заедно със Ст. Стойков написват и издават сборника "Бачо Киро. Материали и документи" - ценен източник за историята на Бяла черква и дейността на възрожденеца.
След завръщането си от Виена Александър Бурмов работи като асистент в БАН (1942) и като доцент в Скопския университет (1943 -1944). Основател е на сп. "Исторически преглед" (1945). През 1945-а е избран за хоноруван доцент в Софийския университет. От януари 1946 г. става редовен доцент и ръководител на Катедрата по история на България. В периода 1947-1965 г. е шеф на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на СУ. По същото време оглавява и секцията по средновековна българска история в Института по история към БАН и отговаря за издаването на чуждите извори за българската история. От 1958 г. е член-кореспондент на БАН. 
Научните интереси на проф. Бурмов са насочени главно към средновековна българска история и история на Възраждането. Той е сред най-добрите изследователи на дейността на БРЦК и на личностите, свързани с националноосвободителните борби - Левски, Раковски, Ботев, Каравелов, Матей Преображенски и др.
Автор е на трудовете "Български революционен централен комитет. 1868 -1877", "Христо Ботев през погледа на съвременниците си", "Христо Ботев и неговата чета" и др.
Александър Бурмов умира на 3 септември 1965 г.

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 година във Велико Търново. Любовта към археологията му е по наследство - археолог е и баща му проф. д-р Димитър Овчаров.
Николай Овчалов завършва история в Софийския университет през 1976 г. Става дoктop нa истopичeскитe нaуки и работи като стapши нaучeн сътpудник в Apxeoлoгичeския институт с музeй към Бългapскaтa aкaдeмия нa нaукитe, пpoфeсop е и в Meждунapoдния слaвянски унивepситeт - Moсквa. Члeн нa Изслeдoвaтeлския бopд нa Aмepикaнския биoгpaфичeн институт.

Проф. Георги Бакалов е роден в Неврокоп (днес Гоце Делчев) на 15 май 1943 година.
През 1971 г. завършва с отличие Историческия факултет на Софийския университет. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по балканистика при БАН в секция "Византия и балканските народи през средновековието".
От 1973 до 1975 г. е хоноруван асистент по история на Византия в СУ. От 1975 г. до днес преподава в Историческия факултет на университета. През 1981 г. Бакалов защитава докторат на тема "Титулатурата на средновековните български царе и византийската титуларна практика". През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд "Византия. Културно-политически очерци". Специализира в Института по Югоизточна Европа в Букурещ, Солунския университет "Аристотел" и Центъра по византийски проучвания в Солун.
През периода 1986-1990 г. е заместник-директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" при СУ. От 1993 до края на 1999 г. е декан на Историческия факултет. През ноември 2003-та е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност на Софийския университет.
Чете лекции по история на Византия, византийска култура и обща история на Християнската църква в Югозападния университет, в Пловдивския университет и във ВТУ.
През 2009-а проф. Георги Бакалов оглави Държавна агенция "Архиви". Директор е на Научния център за изследване на българите на фондация "Тангра-ТанНакРа" и главен редактор на списание "Български векове". Автор е на шест книги (четири от тях - в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висшето училище.
Удостоен е с орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен и почетен знак на Софийския университет със синя лента.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Интервю с проф. Бакалов помества вестник "Стандарт"

За последните си проучвания за произхода на българите професорът разказва в "Шоуто на Слави"