Наука Изкуствознание

balgari.bg

Изкуството на битката

Генерал-полковник проф. Юлий Абаджиев е роден 5 април 1947 г. в София.
Израства в Панагюрище, завършва ВИФ и започва да преподава сценичен бой във ВИТИЗ. През 1968 г. създава бойна актьорска школа към Киноцентъра. Каскади, разработени от Абаджиев, намират място в лентите "Хан Аспарух", "Денят на владетелите" и др. На фестивал в Рим филмът на Васил Мирчев "Горещи следи" получава първа награда за специални ефекти - дело на Абаджиев.
Той е сред основоположниците на изучаването, практикуването и популяризирането на бойните изкуства у нас, в тази насока работи още от 1963-та. През 1979 г. се създава Центърът за подготовка на командоси "Гранит" в армията, негов пръв ръководител е капитан Юлий Абаджиев. Завършва генералщабен стратегически курс във Военната академия - департамент "Национална сигурност", с магистратура по специалността "Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили на Република България".
Юлий Абаджиев е автор на учебници по бойни изкуства, доктор по изкуствознание и доктор хонорис кауза в НАТФИЗ.
През 2002-ра по негова инициатива се учредява Съюзът на българските командоси, чийто председател е ген. Абаджиев и до днес.
Юлий Абаджиев е академик на Световната академия на науките по комплексна безопасност и неин вицепрезидент, редовен член на Международното антитерористично единство със статут на постоянен участник в Съвета на Европа. Председател на новоучредената политическа партия "Обединение на българските патриоти".
Председател е на фондацията "Национална академия за изкуствата".

Източник: www.pishtov.com

Интервю с ген.-полк. Абаджиев помества електронното списание spas.bg

 

Изследовател на българската обредност

Христо Вакарелски е роден на 15 декември 1896 г. в Момина клисура, Пазарджишко.
Средното си образование завършва в Пазарджик, следва славянска филология в Софийския университет, след което работи като учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Специализира славянска етнография във Варшава през 1925-1927 г.
До 1940 година Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред организаторите е на голямата етнографска изложба в Хелзинки през 1937-а, която намира широк отзвук във финландската преса.
През 1941-1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор През 1945-а става директор на Народния етнографски музей в София, където работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природонаучно дружество.
Научните интереси на проф. Христо Вакарелски са в областта на етнографията и фолклористиката. Занимава се с погребалните ритуали на българите, с празничната обредност, с материалната култура на предците ни.
Автор е на трудовете "Из веществената култура на българите" (1930), "Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване" (1939), "Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма" (1964). Трудът на живота му е тритомникът "Етнография на България", издаден и на полски и немски език.
През 1965 г. Христо Вакарелски получава Хердерова награда.
Умира на 25 ноември 1979 г. в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Непримиримият

altЮлиан Вучков е роден на 31 януари 1936 годна във Варна. Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема "Българската драматургия (1878-1944)".
От 1959 до 1969 година завежда кабинет по режисура в Творческия дом на актьора, а от 1969 до 1990 г. е главен редактор на списание "Театър".
Телевизионната кариера на колоритния професор започва в предаването "Всяка неделя" на Българската телевизия. След 1989-а работи в Телевизия 7 дни, където създава предаването "Храна за душата", посветено на философията на човешкия живот. Следва тричасовото "Ум царува, ум робува" в Канал 2001, "Размисли и страсти" по СКАТ, "Времена и нрави" в Би Би Ти и по-късно - в TV 2. В предаванията си Вучков коментира актуални обществено-политически процеси и явления, разговаря със зрителите си, кани изявени творци.
От началото на есенния тв сезон 2009 проф. Юлиан Вучков води своя рубрика в сътрешния блок на Нова телевизия.
Вучков е автор на над 1500 публикации в печата и на повече от 20 книги в областта на художествената култура и етиката. Сред произведенията му са философските "Живот с голяма и малка буква" (1965), "Човешки нрави" (1975), "Изборът в живота" (1981), "Изкуството да живеем" (1984), "Сезоните на възрастта, или Глад за обич" (1988), "Загадките на любовта" (1996), както и изследванията "Българската драматургия 1944-1979" (1981), "Българската драматургия 1878-1944" (1983), "Театърът - реалност и магия" (1986), "Кратка история на световната драматургия" (1997), "Теория на художествената култура" (2000), "Артмениджмънт" (2002) и др.
През 1968 г. Съюзът на българските писатели награждава книгата на Вучков "Театрални светове", година по-късно той получава втора награда за критика на Четвъртия национален преглед на българската драма и театър, през 1980 г. трудът му "Българската драматургия 1944-1979" е удостоен с наградата на Съюза на артистите в България, а през 1984 г. същият труд бива отличен с Първа награда за критика на Шестия национален преглед на българската драма и театър.
През 1970 година Юлиан Вучков получава орден "Кирил и Методий" първа степен. През 1986 г. е удостоен с орден "Народна република България" първа степен, а през 1998-а Съюзът на българските писатели отличава книгата му "Кратка история на световната драматургия" с наградата за литературна история и критика.
През 2007-а Юлиан Вучков е удостоен с високата награда за цялостно творчество "Златната муза".

Източник: http://bg.wikipedia.org

Интервю с непримиримия критик помества вестник "Монитор"

Етикети:
 

Дипломатът полиглот

altПетър Увалиев - Пиер Рув, се ражда на 12 януари 1915 г.
Седем години учи в Италианското училище в София, а после и в колежа "Свети Августин" в Пловдив. Завършва право и държавни науки в Софийски университет през 1936 г.
Увалиев владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински език. Сътрудничи на изданията "Златорог", "Театър", "Изкуство и критика", "Свободен народ", "La parole Bulgare", "Слово", "Мир" и др.
Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи до 1947 г. През същата година започва работа като секретар на Българската легация в Лондон, но се отказва от дипломатическия пост и остава в британската столица като емигрант.
Поддържа връзка с изтъкнати кинотворци, като Карло Понти, М. Антониони, сценарист е на филмите "Милионерката" със София Лорен, "Чужденец у дома" с Дж. Мейсън и Джералдин Чаплин и др.
Публикува критически и теоретични текстове в английския печат. Автор на над 4500 емисии на културни теми на български и предавания на френски език.
Превежда на френски и италиански творби на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Стоян Загорчинов и др.
Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико.
Удостоен е със "Златно перо" от Съюза на българските журналисти. Основава фондация "Увалиеви". Почетен доктор е на Софийски университет от 1992 г.
Умира на 11 ноември 1999 г. в Лондон, Великобритания.

Източници: http://bg.wikipedia.org и www.budilnik.com

 

"Не познаваме дълбочината на българския фолклор"

Тодор Иванов Живков

Тодор Иванов Живков е роден на 15 юли 1938 г. в монтанското село Митровци.
От 1961 до 1963 г. е учител в Смядово.
През 1963 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в Етнографския институт. Защитава дисертация на тема "Българският антифашистки песенен фолклор" през 1971 г. През 1974 г. е избран за старши научен сътрудник. Заедно с акад. Петър Динеков участва в основаването на Института за фолклор при БАН и е негов директор от 1982 до 1992 г.
През 1978 година защитава дисертация за научната степен "доктор на науките".

 

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google

Банер