balgari.bg

Александър Кьосев бе удостоен с наградата "Рицар на книгата" в категорията "За цялостен принос". "Той отдавна е истински рицар на книгата", каза Веселин Тодоров, председател на Асоциация "Българска книга", при връчването на приза на 23 април 2012-а.
Александър Кьосев е роден на 17 ноемвир 1953 г. в София. През 1978 г. завършва българска филология в Софийския университет. Защитава докторат през 1989-а, през 1999 г. се хабилитира с труда "Опити върху културата на прехода".
Специализира в Прага (1981), Кардиф (1990), Париж (1997) и Будапеща (2000-2001).
Регионален директор на Летния университет по теория на хуманитарните науки - Сантяго де Компостела, Испания (1998-2000), Академичен директор на Центъра за академични изследвания (1999-2003), шеф на катедра "История и теория на културата" при Философски факултет на СУ. от 2004-та.
Кьосев е автор на книгите "Пролетен вятър" на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време" (1989) и "Лелята от Гьотинген" (2005), както и на повече от 80 студии и статии в областта на културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история.
Редактор и съставител e на "Стоян Михайловски. Божествен размирник. Философска поезия и проза" (съвместно с А. Натев, Р. Койчева и Й. Каменов; 1987), както и на сборниците "Ars Simulacri" (1989), "Общуване с текста" (съвместно с Ангел Ангелов; 1993), "Post-Theory, Games and Discursive Resistance" (1995), "Die Bulgarische Literatur in alter und neuer Sicht" (съвместно с Reinhard Lauer и Thomas Martin; 1997), "Българският канон? Кризата на литературното наследство" (съвместно с Бойко Пенчев; 1998), "Maskenspiele" (съвместно с Gerhard Cseika и Boiko Penchev; 1999), "Четенето в епохата на медии, компютри и интернет" (съвместно с Огнян Ковачев; 2003) и др.

Проф. Боян Биолчев е роден е на 11 декември 1942 г. в София, наследник е на прилепски род. Завършва гимназия в столицата, следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г.
Академичната му кариера започва като аспирант в Софийския университет през 1969 г.
През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема "Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма", а през 1982 г. се хабилитира с труда "Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс". От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с изследването си "Адам Мицкевич - между осанката на народния пророк и homo ludens".
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. От ноември 1999-а до края на 2007-а е ректор на СУ.
Проф. Биолчев е председател на секция "Сравнително литературознание" на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия "Платон" със седалище в гръцкия град Патра.
Бил е главен редактор на вестник "Софийски университет" (1980-1991), член на редколегията на списание "Летописи" (1991-1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на "Литературен вестник".
Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации - монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. Написал е и 20 белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са "Очите плачат различно", "Сатурнов кръг", "Държавата Урария", "Сладко нищо", "Мираж под наем", "Градината на чичо Блум".

Проф. Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 в София. Завършва класическа филология в Софийския университет през 1963-та и преподава класически езици, антична и западноевропейска литература във Великотърновския университет.
През 1969 г. Богданов става асистент по класическа филология в Софийския университет. През 1978 г. специализира в Атинския университет, а през 1983-та става доцент по класическа филология в СУ. През 1984-та специализира в Амстердамския университет, а през 1985-а получава научната степен доктор на филологическите науки. От 1987 до 1989 е зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ. През 1989-а става професор по класическа филология в Софийския университет, като от 1989 до 1991 г. оглавява Катедрата по класическа филология.
През 1990-а проф. Богдан Богданов учредява и председателства Дружество за нов български университет, а през 1991-ва създава Нов български университет. До 1995-а е ректор на НБУ, а след това - председател на Настоятелството.
Проф. Богаднов е сред учредителите на Фондация "Отворено общество", председател е на нейния Управителния съвет (до 1997). Извънреден и пълномощен посланик на България в Република Гърция е от 1991 до 1993 г.
През 1997-а е член на Съвета за национално развитие при Президента на Република България и става председател на Балканската асоциация на семиотичните дружества.
Сред изследванията на Богданов, превърнали се в настолна книга на поколения филолози, са "Мит и литература", "Старогръцката литература", "История на старогръцката култура", "Романът - античен и съвременен", "Литературата на елинизма", "От Омир до Еврипид".
Проф. Богданов е носител е на Ордена на Феникса за мисията си като посланик на България в Гърция и на наградата за евроинтеграция "Европа - предай нататък". Почетен член е на българо-гръцкото дружество "Отец Паисий". Удостоен е с орден "Стара планина" първа степен през 2010 г.

Големият изследовател на българската литература, архивист и библиограф Иван Богданов е роден на 3 май 1910 година.
През 1939 г. завършва право в Софийския университет. Ала мечтата му е да стане писател. Пише разкази и новели, но не ги публикува. През 40-те години на двайсети век Богданов започва да издава малки изследвания. Първото му мащабно проучване е за живота и творчеството на Стоян Михайловски. Автор е на повече от 70 книги - монографии, студии, очерци, енциклопедични речници и справочници - труд, почти непосилен за един човешки живот. Сред изследванията му са "Българската литература в дати и характеристики", "Речник на българските псевдоними", "Българска литературна периодика", "Енциклопедичен речник на литературните термини", "13 века българска литература - събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар". Книгите му обхващат древната българска политическа и културна история, историята на новата българска литература за последните две столетия, българската литературна периодика и други културни, социални и политически явления.
През 1946 г. Богданов издава политическата книга "Между примирието и мира", която представлява диалог на автора с фиктивен опонент комунист. Година по-късно му забраняват да публикува каквото и да е. Литературният историк издържа семейството си с адвокатската си професия.
Изследователят умира на 6 август 1992 г.
2010-а е обявена за година на Иван Богданов в НБУ.

Още - на www.nbu.bg