balgari.bg

Един от основоположниците на системата на нашето здравеопазване след Освобождението е академик Димитър Моллов.
Той е роден на 7 януари 1846 (26 декември 1845-а по стар стил) в Елена. Учи в Беброво, родното село на баща си. През 1860-1862-ра учителства в Садина, Ковачевец и Върбица, след което завършва гимназия и духовна семинария в Киев (1867). Със стипендия на Славянското благотворително общество завършва медицина в Московския университет (1873). Дисертацията му е на тема "За анестезирането по способа на Клод Бернар" и с нея Димитър Моллов става първият българин, получил научната степен доктор на медицинските науки. Годината е 1876-а.
Същата година участва като доброволец в Сръбско-турската война, организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война е губернски лекар във Видин и ръководител на санитарен влак на Червения кръст. След Освобождението е избиран за народен представител през 1879-1881, 1884-1886, 1894-1896 и 1901-1903 г.
След кризата с Режима на пълномощията Моллов се присъединява към партията на Драган Цанков и е министър на просветата през периода 1883-1884-та. Като краен русофил след убийството на Христо Белчев през 1891-ва е интерниран в Беброво. Връща се в София след падането на Стамболов три години по-късно и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство.
Д-р Моллов е вторият - след д-р Петър Ораховац (1857-1922) - управител на новосъздадената (1900 г.) болница "Червен кръст" (предшественица на "Пирогов").
Като кмет на София от 4 април 1897 г. до 11 април 1899 г. поставя началото на обществено организираното здравно обслужване.
Идеята си за фондов принцип на финансиране на здравеопазването и безплатна медицинска помощ на осигурените развива още през 1878 г. в своите "Съображения по устройството на медицинските части в България".
Димитър Моллов е първият български лекар, извършил ендотрахеална интубация.
През 1881-ва става дописен, а през 1884-та - действителен член на Българското книжовно дружество (БАН), председател е на Природо-медицинския клон.
Умира на 21 януари 1914 година.

Д-р Емил Близнаков е роден на 26 юли 1926 година в стражишкото село Камен. Неговият баща, д-р Георги Близнаков е бил известен лекар, рентгенолог и акушерогинеколог, майка му - Параскева Близнакова, е детска учителка.
Емил е единствено дете на семейството. Основното си образование получава в родното си село, а след преместване на семейството в Горна Оряховица завършва там гимназия. С желание да продължи професията на баща си Емил Близнаков се записва да учи медицина в Софийския университет. След завършване на образованието си през 1953 г. специализира медицинска микробиология, имунология и обществено здраве.
До 1955 г. работи в ХЕИ - Пирдоп, а през следващите четири години е научен сътрудник - микробиолог, в Института по епидемиология и микробиология в София, както и гостуващ учен в Научен институт "Гамалея" към Академията на медицинските науки в Москва.
През 1961 г. д-р Близнаков заминава за САЩ. В Америка повече от четирийсет години ръководи изследвания в различни области на биомедицината, включително и клинични опити. Започвайки като старши изследовател в New England Institute, д-р Близнаков става негов президент през 1976 г. След това преминава в Lupus Reasearch Foundation, като е президент на компанията от 1981 до 1988 г. От 1988 до смъртта си д-р Близнаков е консултант към индустриални, фармацевтични, издателски и държавни фирми в САЩ, Европа и Япония.
Отвъд океана българският изследовател натрупва опит в скрининга на противоракови и противоинфекциозни вещества, в предклиничната и клиничната токсикологична оценка. Написва няколко книги, публикувани в САЩ, Германия, Великобритания и др.
Още в началото на своята кариера Близнаков се заема с проучвания на коензима Q10 и особено на свойствата му, повишаващи имунитета. Голяма част от живота си българският учен посвещава на изследването на коензим Q10 и в научни среди е считан за най-добре осведомения експерт по Q10. Неговите изследвания, доказващи връзката между коензима и реактивността на имунната система при инфекции, неоплазия и остаряване, сега са широко приети. Книгата му “Чудодейната хранителна добавка - Коензим Q10” ("The Miracle Nutrient Coenzym Q10") е бестселър през 80-години на двайсети век. Тъй като сърдечният мускул пръв "усеща" липсата на коензима и пръв подобрява дейността си при добавянето му към храната, наричат откритието на българина "чудото на сърцето".
Д-р Близнаков е ллен е на Кралското научно дружество за тропическа медицина (Великобритания), както и на Американската медицинска асоциация, Американската федерация за клинични изследвания, Нюйоркската академия на науките и Международната асоциация за биомедицинска геронтология.
Доктор Емил Близнаков умира във Флорида през септември 2003 г.

Информацията ни е редоставена от г-н Димитър Димитров

Онкохирургът професор Станко Киров е роден на 24 януари 1920 година в село Вълчи дол, Варненско.
Хуманната професия практикува от 1944 г., когато като млад лекар, току-що завършил образованието си, заминава на фронта.
И до днес проф. Киров продължава да оперира три дни в седмицата. Близо 40 хиляди пациенти са получили грижата на лекаря през 7-те десетилетия практика.
Проф. Киров е първият български лекар, който прилага т. нар. щадяща мамектомия при рак на млечната жлеза. Създател и ръководител е (1984-1996) на Мамографския център в Окръжна болница - София.
Ветеранът на скалпела е убеден, че не ръцете, а психиката лекува. "Ръцете са инструмент, но ако го няма интелектът, който да води ръцете, все едно няма нищо", казва той.
В свободното си време проф. Киров чете книги и работи в интернет. Опитва се да научава колкото може повече за съществуването на света, на хората, на животните, на космоса.
Като млад, за да развива ръцете си, е свирил на цигулка. Сега обича да си почива със земеделска работа, хобито му е да готви.
Проф. д-р Станко Киров е носител на най-високото съсловно звание у нас - "Лекар на годината" за 2007 г.

За ветерана онкохирург разказва сп. "за хората"

Ярка диря в световното научно познание оставя българският фармацевт Панчо Накашев.
Накашев е роден в Щип през 1881 г.
След като завършва основното си образование, църковното настоятелство го изпраща да учи фармация в Цариград на издръжка на Българската екзархия. Овладял няколко езика, Накашев се връща в родния си град с диплома по фармация. Тук с помощта на Екзархията и местното население открива аптека.
Става член на ВМРО и взема дейно участие в подготовката и провеждането на Илинденското въстание. През 1912 г. заедно със семейството си се мести в София. В столицата Панчо Накашев работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар. След войната става управител на аптеката в Александровската болница.
По това време в България върлува малария. Изпращат Панчо Накашев в Германия за хинин. Във фабриката "Цимер" той се запознава не само с производството на хинина, но и с технологията за таблетирането на препарата.
У нашия фармацевт възниква идеята суровината да се доставя от Германия и да се таблетира тук. Купува необходимата техника и я монтира в приземния етаж на дома на столичната улица "Гурко". Така поставя началото на фармацевтичното ни производство. Открива и собствена аптека.
Докато работи в провинцията, Панчо Накашев се запознава с овчаря Иван Раев от с. Енина, Казанлъшко, който му разказва как болни овце, когато пасат лудо биле, след известно време оздравяват. Овчарят приготвял отвара от корените на билката и я давал на хора, страдащи от сънната болест (Паркинсон), и те се чувствали по-добре.
Накашев събира от различни райони на страната лудо биле, изследва алкалоидното съдържание на неговите корени и стига до извода, че най-голямо е то в корените на тази билка в района на Средногорието и при тях се проявява оптималната ефективност на лечението. Изпраща сина си Константин да учи в Германия фармация, а с помощта на зет си Константин Цанков, също фармацевт, завършил във Франция, започва експерименталното производство на лекарството и неговото таблетиране, наричайки го "Белабулгара". Изпраща от препарата в болница "Панагроси" в Италия, която е под патронажа на майката на царица Йоанна, и получава висока оценка за лекарството.
Известно количество "Белабулгара" Накашев праща и в Неврологичния институт в Ню Йорк. Неговата директорка д-р Джозефин Нийл, един от големите авторитети по нервни болести в САЩ, изследва лекарството върху 500 болни от Паркинсоновата болест и установява, че то дава "най-добри, превъзходни резултати".
Направена е заявка за неговата доставка от България с препоръка таблетките да бъдат по-големи и с кафяв цвят.
На 13-ия годишен лекарски конгрес, проведен през май 1940 г. в Ню Йорк, пред 17 хиляди лекари д-р Нийл изнася реферат за "Белабулгара", изтъквайки, че то е "единственото най-ефикасно лекарство при лечението на Паркинсоновата болест". Научните си твърдения невроложката подкрепя с два документални филма.
След Втората световна война Панчо Накашев със съпругата и една от дъщерите си заминава за САЩ, където патентова лекарството от лудо биле и "Ледерле" започват да го призвеждат.
Създателят на "Белабулгара" умира през 1962 г.

Източник: www.znam.bg