balgari.bg

Проф. Иван Славов е роден на 14 февруари 1928 г. в Сливен. Завършва Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1956 г., а от 1960 г. е преподавател в катедра "Философия". От 1979 г. е професор, а от 1976 г. е доктор на философските науки.
Научните му интереси са в тази областта на естетиката. Бил е посланик на Република България в Словакия (1994-1998 г.).
Автор е на книгите "Кичът", "Дилетантът", "Прекословици", "Златната решетка" (сборник вицове), "Ученически и кандидатстудентски бисери", "Речник на глупостта", "Смехотерапия - стрес - бизнес", "Джобен смехар", "Тоталният кич".
Изследва остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура - кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави, автор е на монографии по Марксовото естетическо наследство.
Ненадминат търсач на забавното във всяка ситуация, надарен оратор, богат с остроумието си и любовта на студентите си, борецът срещу кича във всичките му проявления си отиде на 16 февруари 2012 година.

Иван Бързаков е роден на 13 декември 1942 г. в София. Завършва българска филология в СУ. През 1976 г. емигрира в Триест, като плува цели 11 километра, по-късно се мести в САЩ.
В Америка Бързаков пристига 33-годишен, без средства и познанства.
Установява се в Сан Франциско.
През юли 1978 г. заедно с група психолози основават Международен институт за нови методи в образованието, а две години по-късно Бързаков създава системата OptimaLearning за максимално възприятие и развиване на мисълта, която се прилага в 29 страни.
През 1985 г. Бързаков защитава в САЩ докторат по теория на образованието и психология. Сенатът на Калифорния предлага законопроект за модел на училищата, базиран на OptimaLearning (1988), а авторът на системата е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemeyer (1989). Министерството на здравеопазването на България одобрява метода на Бързаков като национална програма за редукция на стреса (1996). През 2004 г. нашият учен създава уникален метод за проникване в изобразителното изкуство (AOLIA), който прилага в най-известните световни музеи. През 2009-а Иван Бързаков издава първата си поетична книга "Яростно в скръбта". През 2011 г. излиза книгата му "В съня над пропастта".
Проф. Бързаков е член на Съюза на независимите писатели в България, номиниран е за Националната награда на Димчовата поетична вечер "Да се завърнеш в бащината къща" в Копривщица през 2011 година.

Борис Велчев е роден на 26 април 1962 г. в София. Завършва Английската гимназия и висше юридическо образование в Софийския университет.
През периода 1988-1990 г. работи като съветник в отдел "Правен" на Министерския съвет. От 1990 г. последователно е работил като асистент, главен асистент и доцент по наказателно право и международно наказателно право в СУ, ръководител на катедра "Наказателноправни науки" във ВТУ.
От 20 януари 2002 г. Борис Велчев е член на новосформирания Правен съвет към президента, а от октомври 2003 г. е и  негов председател.
Бил е член на Консултативния съвет по законодателство в 39-ото и 40-ото Народно събрание и председател на правната секция на Съюза на учените.
На 19 януари 2006 г. Борис Велчев е избран за главен прокурор на Република България с 23 от 25 гласа на членовете на Висшия съдебен съвет.
Главният прокурор обича историята и е запален нумизмат. Владее английски и руски.

Гиньо Ганев е роден на 2 март 1928 г. в Бургас. Завършва право в Софийски университет. Специалист е по държавни и правни науки. Изтъкнат конституционалист, експерт по въпросите на държавните институции. Депутат е в осем поредни парламента, три от които - преди 10 ноември 1989 г.
Работил е като юрисконсулт и главен секретар в Министерство на енергетиката.
Председател е на Съюза на народните читалища, на фондация "Български спорт", на Обществения съвет по наука, култура и изкуство, на сдружението "Конституционализъм и демокрация",.
Ганев е и член на българската Велика ложа на масоните.
Политическата си кариера Гиньо Ганев стартира в Отечествения фронт. Заместник-председател и председател е на Националния съвет на ОФ, оглавява Отечествения съюз през 1990 г., става председател на партия "Съюз за отечеството" и съпредседател на коалиция "Патриотичен съюз".
Гиньо Ганев участва в дебатите на Кръглата маса през 1990 г. Депутат е в 7-ото Велико народно събрание и негов заместник-председател, огравява Комисията за изработване на Конституцията.
Председател на Агенцията за българите в чужбина от 1995 до 1997 г. Член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в 38-ото НС, член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 39-ото НС.
Гиньо Ганев на два пъти отказва да стане премиер на България - когато кабинети съставят Димитър Попов и Любен Беров.
На 13 април 2005 г. е избран за национален омбудсман.
Носител е на ордена "Стара планина".

Източник: http://personi.dir.bg