Спорт

balgari.bg

Шампион в резерв

Щангистът Борислав Гидиков е роден е на 3 ноември 1965 г. в Мало Конаре, Пловдивско. Учи в Средно спортно училище "Георги Бенковски" в Пазарджик. Става състезател на "Славия" и национал при юношите.
Привлечен е в мъжкия национален отбор от Иван Абаджиев.
Първото му голямо състезание е турнирът "Дружба" през 1983-та, на което става 4-ти в категория до 67.5 кг, а година по-късно в Италия печели първата си световна титла за юноши.
При мъжете освен олимпийското злато от Сеул има и световна титла (от Острава, Чехия, през 1987 г.), както и още 2 сребърни и 1 бронзов медал от първенства на планетата и на континента.
Първия си световен рекорд Гидиков поставя в София благодарение на грешка на съдията, сложил на щангата половин килограм повече.
За олимпиадата в Сеул през 1988-а Гидиков тръгва като резерва, но това не му пречи да грабне мечтаната олимпийска титла, и то докато тече грандиозен допинг-скандал. По-късно се отказва от спорта поради скъсано сухожилие.
За българския спорт Борислав Гидиков работи във федерацията ни по вдигане на тежести. Занимава се с бизнес.

Още - на http://novinar.bg
 

Щангистът с "голям шлем"

Йордан Биков - първият ни щангист с "голям шлем" от олимпийска, световна и европейска титла, е роден на 17 ноември 1950 г. в Пазарджик. Учи в Спортно училище "Олимпийски надежда" в столицата. Първите си успехи постига на европейските първенства в Констанца и Варшава. През 1971 г. в Перу става световен шампион в изтласкването.
С олимпийскаат титла се окичва през 1972-ра в Мюнхен. Поставя и нов световен рекорд в трибоя с 485 кг, който не е подобрен и до днес. През същата година е европейски и световен шампион. Обявен е за спортист на годината заради тези свои постижения.
Нелек е пътят на състезателя към световния връх в тежестите.
Преди олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. националният отбор е на лагер в Приморско. Броени дни преди отлитането за Германия Йордан Биков напуска лагера обиден от ниското заплащане- получава 40 лева стипендия, въпреки че вече е европейски шампион от Констанца. Заради почитателите си се връща в състава.
Няколко месеца след отличното си представяне на олимпиадата в Мюнхен Биков получава тежко усукване на коляното по време на тренировка. Отказват да го изпратят на операция в чужбина и той се лекува по минерални бани у нас. Преди шампионата в Мадрид започва да пие хапчета, препоръчани му от треньора Абаджиев, но организмът му не ги понася и краката му се парализират.
Въпреки това Йордан Биков се възстановява и до 1974-та прави опити да се явява на състезания.
След като се отказва от активния спорт, става треньор в Спортното училище в Пазарджик.

Още за шампиона разказва вестник "Новинар"
 

Рекордьор още от ученическата скамейка

Братан Ценов е роден на 7 януари 1964 г. в Луковит. Учи в спортното училище "Асен Драганов" в Ловеч. Завършва средното си образование с отличен успех и със званието "Заслужил майстор на спорта". Негови са най-високите спортни успехи на училището: 6 златни, 2 сребърни и три бронзови медала от републикански, европейски и световни първенства за юноши и младежи по борба.
От 1982 г. Братан Ценов е състезател по борба, класически стил, на ЦСКА в категория 48 и 52 килограма. Първата си световна титла печели на първенството в Киев през 1983-та. Същата година е и европейски шампион в Будапеща.
На международния турнир "Дружба 84", отново в унгарската столица, в двубоя за златния медал с представителя на домакините Валдас Братан Ценов изнася истинска лекция по борба. Помощта на публиката и симпатиите на съдиите помагат на Валдес да се задържи на тепиха по-малко от 3 минути. 22 секунди преди края на първата част Братан е набрал 12 технически точки, които му носят победа с технически туш и първото място. През 1985 г. печели 22-рия турнир "Никола Петров" и "Златния пояс", като побеждава всичките си съперници с разгромяващо технически превъзходство и класически хвърляния през гърди.
Техничният състезател се окичва със сребърните медали на световните първенства в Колботън (1985) и Будапеща (1986), в Рим през 1990-а остава с бронз. Европейски шампион е от първенствата в Лайпциг (1985), Ащафенбург (1991), сребърен медалист - от Атина (1986), Тампере (1987) и Копенхаген (1992), бронзов - от Колботън (1988).
През същата 1988-а на Олимпиадата в Сеул Ценов също завоюва бронзов медал.
Завършва Националната спортна академия и през 199-а слага край на състезателната си дейност.
От 1997 г. е старши треньор на националния отбор по класическа борба. На Европейското в София през 1999-а отборът му печели 2 златни, 1 сребърен, 1 бронзов медал и отборната титла. За този успех Българската федерация по свободна и класическа борба го обявява за най-добър треньор на годината.
Националите ни печелят и олимпийски медали - златен от Сидни (2000), бронзов от Атина (2004) и Пекин (2008), както и от световни първенства, под ръководството на Братан Ценов.
През 2005 г. Ценов е избран за "Най-добър треньор на годината" сред всички спортове.

 

От планината с любов

Доцент Сандю Бешев е роден на 18 март 1934 г. в село Баховица, Ловешко.
Пословичен любител на планината, Бешев има уникална съдба - той е човекът, изкачил най-много върхове ­- над 500, и написал най-много книги за върхове - 14.
Само на Митикас, на планината на Зевс Олимп, е бил 40 пъти!
Един от шестимата българи е, покорили на 19 август 1967 г. за пръв път връх над 7 хиляди метра – Ленин (7134). Осъществил е множество изкачвания на почти всички категоризирани маршрути по нашите планини. Неколкократно е катерил върхове в Татрите, Алпите, Кавказ, Памир и др. Има изкачвания и по върховете на Андите и Монголия.
Пътят на Сандю Бешев към алпинизма тръгва от Алпийската школа на Мальовица. Става и инструктор. Завършва ВИФ (сега НСА), където е любим ученик на Георги Атанасов - Джиджи, единствения професор по алпинизъм в света. Двамата с Джиджи са първите, които катерят и през зимата -­ стената на Мальовица, Злия зъб, Еленин връх. Бешев има 36 зимни изкачвания на стената на Мальовица - един от най-трудните обекти за катерене у нас и символ на българския алпинизъм.
В продължение на 40 години Бешев се занимава с научното изследване на историята и развитието на българския и световния алпинизъм. Защитил е докторат и се е хабилитирал като доцент в Аграрния университет - Пловдив, където работи от 1961 до 1994 г.
Публикува над 300 научнопопулярни статии за алпинизма.
Кръстник е на повече от 15 върха, благодарение на него два върха - в Кавказ и Кордилерите, носят името България.

Етикети:
 

Шампион по бойни и киноизкуства

Антон Касабов е роден през 1974-та в София.
Деветгодишен е, когато гледа един от първите филми на Брус Лий - "Големият бос". Решава да стане като екранния си кумир - да е номер едно в бойните изкуства и да се снима в екшъни.
Първият му треньор по таекуон-до е Слави Бинев.
Антон извоюва три пъти световната титла и два пъти - европейската, в САЩ, където живее от 1997-а, има още много награди. Още в България Касабов има школа за деца.
Установявайки се в Ню Йорк, Касабов работи какво ли не - бояджия, месар, детегледач. Но и тренира малчугани в любимото си бойно изкуство. Става и модел в рекламна агенция.
Голямата ябълка обаче не му харесва, мести се в Ел Ей. Учи в актьорската школа на Джоан Берън и Ди Браун.
Записва се да тренира при един от най-известните корейски майстори - Хи Ил Чо, девети дан. Още на първата тренировка кореецът предлага на Антон да води групата с черните колани.
Нашият шампион продължава да се състезава и да печели отличия, снима се и в реклами, но погледът му е устремен към големия екран.
Играе малка роля в "Час пик 3", пресъздава един от главните образи в "Теккен" - лента по японска видеоигра, която се радва на голяма популярност.
В Меката на киното Антон Касабов има школа, където обучава в бойните изкуства децата на холивудски звезди като Никълъс Кейдж и световни спортни величия като Дейвид Бекъм.

Интервю с Антон Касабов помества www.standartnews.com
 
Страница 1 от 15

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.