Кубрат Пулев - Кобрата, е роден на 4 май 1981 г. в София. Започва кариерата си в школата на ЦСКА. Състезава се в категорията на най-тежките - над 91 кг.
Кубрат става европейски шампион по бокс в Ливърпул през 2008-а. Извоюва и Интерконтиненталната титла в тежка категория през 2011 година.
На 5 май 2012 г. отново е пръв в Европа, като побеждава Александър Димитренко - спаринг-партньор на братя Кличко.
В професионалната си кариера Кубрат Пулев няма загуба, а половината от 16-те си победи е постигнал с нокаут.
Брат му Тервел е роден на 10 януари 1983 година. Занимава се с бокс от 1994 година. Той също започва в ЦСКА, после преминава в боксов клуб НСА, състезава се и за "Академик", "Национал - София" и БК "Левски". Завършил е Национална спортна академия. Многократен републикански шампион е и при юношите, и при мъжете. За пръв път излиза да се боксира за националния тим през 1998-а на Европейското за юноши младша възраст в Юрмала (Латвия).
Става европейски вицешампион в Москва през 2010 г. Същата година се класира втори на състезанието за европейска купа в Харков. През 2011 г. печели златен медал на 62-то издание на тирнир "Странджа", а на Европейското в Анкара същата година завоюва сребърен медал.
Тервел Пулев е носител на златни медали от международни турнири в Мостар 2004, Испания 2006, Кралево 2008, Белград 2010 и 2011 г. и др.
На турнира в труския град Трабзон тази година Тервел успя да вземе квота за Летните олимпийски игри в Лондон 2012 г.
|
Борис Георгиев - Моката, e първият ни олимпийски медалист. Роден е на 6 март 1929 година в Добрич. Започва да тренира бокс, когато е на 16 години.
В периода 1950-1957 г. Георгиев е републикански шампион на България, а през 1955 г. става носител на купа "Странджа". Участва в три европейски първенства - във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г. Участва и на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. Изиграл е 289 мача, 54 от тях - международни.
По пътя си към олимпийски бронз (Хелзинки 1952) Борис Георгиев отстранява представителя на Люксембург Щурмер. Победата обаче му струва наранявания в китките и до края на турнира трябва да излиза на ринга, след като лекарите замразяват болките му с хлоретил. Във втория си мач Моката сразява британеца Гуднирк, а на четвъртфиналите срещу него се изправя германецът Верхьонер. Срещу високия ръст на съперника българинът и неговият треньор тогава - Аспарух Ангелов - Парето, противопоставят близък бой със стабилна защита. Тази тактика носи успех на Борис Георгиев, макар нашият боксор да е можел да вземе и среброто. На полуфинала Моката среща румънеца Тица и губи с 2:3 съдийски гласа. По-късно един от тримата рефери признава, че се е объркал и вместо да даде гласа си за Моката, е пратил незаслужено румънеца на финала.
Бронзовото отличие на Борис Георгиев е сред номинираните за спортно събитие на двайсети век в кампанията на БНТ.
Източник: http://bg.wikipedia.org
Още за пътя на Моката към спортната слава разказва вестник "Монитор"
Първият ни олимпийски шампион по бокс Георги Костадинов е роден на 17 януари 1951 година. Завършил е спортната академия и е работил като треньор в родния си клуб "Черноморец" - Бургас, както и в далечен в Ирак (през 1989-1990 г.).
17-годишен, бъдещият шампион няма загуба сред връстниците си, имал в колекцията си всички републикански титли.
В националния отбор обаче Георги Костадинов му поставят условие - да свали 12 кг, за да отиде в категория 48 кг. Точно тогава най-добрите български боксьори биват поканени на международен турнир в Москва, повечето отказат поканата, но в групата, водена от треньора на ЦСКА Васил Костов, в категория до 51 кг е включен Георги Костадинов. В Москва той с лекота надделява над всичките си противници и така си проправя път към Олимпийските игри в Мюнхен.
Там първият му противник е от Пакистан и се отказва далеч преди последния гонг, после идва ред на колумбийския състезател, а на полуфинала един срещу друг застават Костадинов и човекът, в когото повечето специалисти виждат бъдещия шампион - полският боксьор Блажински. И победата, и загубата в случая осигуряват бронзов медал, но това не задоволява Костадинов. Бургазлията побеждава със значителна преднина в точките, за да стигне до финала, където среща угандиеца Рвабваго. С 5:0 съдийски гласа Георги Костадинов печели златото на мюнхенската олимпиада. Годината е 1972-ра
Източник: http://sporta.bg
Петър Лесов е роден на 12 септември 1960 г. в Раковски.
Започва да тренира бокс на 14-годишна възраст в родния си град, първият му треньор е Любен Гаджев. Още при първото си участие на лично републиканско първенство за момчета Петър извоюва шампионска титла и е обявен за "най-бойкия състезател" на турнира. През следващите няколко години става републикански шампион последователно във всички възрастови групи. Когато излиза за пръв път при мъжете - през 1978 г. на престижния турнир "Странджа", печели златото в категорията си.
Следват световна титла при младежите в Йокохама (1979), олимпийска титла в Москва при 51-килограмовите следващата година, европейска в Тампере при мъжете (1981), още една титла на турнира "Странджа" през 1982-ра, европейски първенец във Варна през 1983-та.
След като боледува от хепатит и е принуден да прекрати състезателната си кариера, през 1985 година Лесов започва работа като треньор в ЦСКА и помощник-треньор на националния отбор, а днес е негов старши треньор. Под негово ръководство израстват професионални боксьори като Тончо Тончев, Александър Владимиров, Мартин Кръстев и др.
Как младият Лесов е можело да се "размине" с ринга, научаваме от www.sportline.bg.
Източник: http://bg.wikipedia.org
|
|
|
|
|
|