balgari.bg

Иван Славков се ражда на 11 май 1940 г. в семейството на интерниста Борис Славков. Завършва ВМЕИ. Като студент се занимава с водна топка, състезава се за "Септември".
През 1966 г., едва на 25-годишна възраст, остава вдовец, след като първата му съпруга, стюардесата Светла Маринова, загива при самолетна катастрофа.
Жени се за Людмила Живкова през 1968-а.
От 1967 до 1969 г. Славков работи като журналист в икономическия отдел на в. "Труд".
В края на 70-те години е ръководител на футбола в "Левски". Назначен е за генерален директор на Българската телевизия през 1972 г. На този пост остава до 1982 г., след което е избран за председател на Българския олимпийски комитет. През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет. Заместник-председател е на организационния комитет на двете кандидатури на София за домакин на зимните олимпийски игри през 1992 и 1994 г.
През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз.
През 2001 г. създава партия "Напред, България" по аналогия с партията на Силвио Берлускони "Форца Италия", която никога не влиза в парламента.
Иван Славков е носител на званието доктор хонорис кауза на Националната спортна академия и е бивш член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет. Носител е на орден "Стара планина" първа степен (2003).
През 2004 г. е уличен в нерегламентирано лобиране сред членове на МОК за кандидатурата на Лондон за олимпиадата през 2012 г.
На 7 август президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. На 7 юли 2005 г. е изключен от МОК. Този акт автоматично го отстранява и от поста председател на БОК. През октомври същата година губи и поста президент на БФС.
По време на неговото председателство националният ни отбор по футбол се класира два пъти на европейско първенство (през 1996 г. в Англия и през 2004 г. в Португалия) и веднъж на световно (1998 г. във Франция).
Иван Славков - Батето, бе известен с неподражаемо чувство за хумор. Автор е на автобиографична книга.
Почина на 1 май 2011 г. в София.

Михаил Александров е роден на 9 април 1985 г. в София. Със "синия" спорт го среща неговият баща и треньор Пламен Дончев.
Михаил се състезава в дисциплините 100 и 200 м бруст, 200 и 400 м съчетано плуване. Държи националните рекорди в тези дистанции.
Завършил е гимназия в Шампейн в щата Илинойс. В момента е студент по психология в Северозападния университет в Еванстън, щата Илинойс, САЩ.
Александров има 40 национални рекорда и две участия за България на олимпийски игри, но се състезава за новата си родина.
Успехите на плувния талант са не един и два. Той е сребърен медалист на 200 м съчетано от европейското за юноши в Глазгоу през 2003-та и бронзов на 100 и 200 м бруст от европейското в Дебрецен през 2007-а. Тук в полуфиналната серия на 100 м Мишо поставя национален рекорд 58.52 секунди. Постижението му на 200 м във финала също е национален рекорд.
Неотдавна Михаил Александров стана шампион на САЩ по плуване на състезанието в Ървин, Калифорния, в дисциплината 100 м бруст. Според специалисти отвъд океана българинът ще е фаворитът на Америка в брустовите дисциплини за олимпийските игри в Лондон през 2012-а.

Източник: www.sport1.bg

Легендата на българското колоездене Боян Коцев е роден на 24 април 1930 година в село Враждебна (днес - квартал на София). Завършва гимназия в столицата.
Започва да се състезава на 16-годишна възраст в дружество "Сила" в родното си село. Велосипедът му е самоделен - напрен е от първия му треньор Стоян Ангелов, изключителен механик. Частите за колелото купуват от Югославия, рамката е на старо. Без дори да го изпробва, Коцев отива на пробега София - Варна и го печели. Със същия велосипед кара и на световно първенство, и на олимпиада.
Три пъти печели Обиколката на България (1958, 1959 и 1960 г.), за победите го награждават с мотоциклети. Това постижение оцелява 49 години и го подобрява едва миналата есен Ивайло Габровски. Става втори в обиколката на Египет през 1955 и 1956 г. и трети - 1957 и 1958-а.
Един от най-големите успехи на Коцев е бронзовият медал през 1958-а от Пробега на мира, най-елитното състезание след олимпийските игри и световните първенства. Въпреки изоставането си от 13 минути в първите етапи той успява да завърши трети само на 41 секунди от победителя.
Боян Коцев е почетен президент на Българския колоездачен съюз. Предложен е за орден "Стара планина". Биографична книга за него, написана от спортните журналисти Делян Кючуков и Пламен Николов, ще бъде представена на тържеството по повод 80-годишния му юбилей в Музея на спорта.

Източник: www.trud.bg