Спорт Футбол

balgari.bg

Треньорът рекордьор

Легендарният футболен треньор Стоян Орманджиев е роден на 10 януари 1920 г. във Варна.
През 1936 г., едва на 16, Орманджиев дебютира за тима на "Радецки" (Варна), след което играе във "Владислав" и "Локомотив" (София).
Изиграл е 168 мача и е отбелязал 11 гола в първенството на страната, от които 112 мача и 6 гола за "Локомотив" и 56 мача и 5 гола за "Владислав"). Става шампион на България през 1945-а и носител на Купата (1945 и 1948) с "Локомотив".
През 1948 г. СТоян Орманджиев печели 2-ро място в анкетата за Футболист № 1 на България. Има 20 срещи за "А" националния отбор, като в пет от тях е бил капитан.
Едва на 29-годишна възраст е принуден да се откаже от активна състезателна кариера. Завършва треньорска школа в СССР през 1948 г. Треньор е на националния отбор по футбол за игрите в Хелзинки (1952), Мелбърн (1956) и Рим (1960). В Мелбърн тимът ни печели бронзовите медали. Старши треньор е на ЦСКА в периода 1965-1970 г. и под негово ръководство "червените" печелят две титли (1966, 1969) и две купи на Съветската армия, а през 1967 г. стигат до полуфинал в КЕШ срещу "Интер".
През 1979-а Орманджиев тренира австрийския "Алпине".
Носител е на званията "Заслужил треньор" от 1959 г., "Заслужил майстор на спорта" от 1960 г., "Заслужил деятел на физкултурата".
От името на България именно Стоян Орманджиев подписва в Женева през 1953 г. протокола за учредяването на УЕФА.
Организира първата държавна треньорска школа по футбол у нас.
Неговият рекорд начело на българския национален отбор по футбол не е подобрен. Като треньор на "трикольорите" Орманджиев има 76 мача за периода от 1950 до 1977 г.
Стоян Орманджиев почина на 10 октомври 2006 г в София.

Любопитен разказ за големия треньор помества www.blitz.bg
 

Джентълмен на терена и в живота

Легендата на "Локо" (София) Никола Котков се ражда на 9 декември 1938 г. в София.
Фланелката на железничарския тим Котето облича през 1956 година и остава в отбора до 1968-а. После играе в "Славия" (1969) и "Левски" (1969-1971).
Никола Котков е изиграл 322 мача в "А" група и е отбелязал 163 гола. Най-много, разибра се, са срещите и попаденията му за родния "Локомотив" - 274 мача и 142 гола.
Два пъти става шампион на страната - през 1964-та с "Локомотив" и през 1970-а - с "Левски", носител е на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с "Левски".
През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола (рекорд за "Локомотив"), но остава втори след Петър Жеков от "Берое", който вкарва 31 гола. За националния тим Котков изиграва 36 мача, като вкарва 20 гола. Европейски шампион за юноши е през 1959 г. Рита на Световното в Англия през 1966-а срещу отбора на Унгария.
В евротурнирите Никола Котков е изиграл 11 мача и е вкарал 10 гола.
През 1964 г. е избран за Футболист № 1 на България.
Специалистите по футболната игра определят Котков като брилянтен нападател с ненадминат по сила и точност удар с левия крак, виртуозен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно попада в противниковата врата. Джентълменът и любимец на публиката Никола Котков печели Купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. 
Загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа заедно с Гунди

Вижте какъв е Котков в спомените на близки и приятели тук
 
Етикети:
 

Плейбоят на футболния терен

Футболната звезда Благой Георгиев е роден на 21 декември 1981 г. в София. Започва спортната си кариера в "Славия", където играе до 2004 г. С този отбор е изиграл 168 мача в "А" група и е вкарал 44 гола. Играе в младежкия национален отбор по футбол, където има 16 участия и 11 гола. С националната фланелка Благо е изиграл 12 мача.
През 2005 година Георгиев преминава под наем в испанския "Алавес", а след това - в сръбския гранд "Цървена звезда", където за 32 мача вкарва 2 гола.
От лятото на 2007 г. е играч на германския първодивизионен "Дуисбург". Връща се в родния "Славия", но за кратко, защото от 5 януари 2009 г. става играч на руския "Терек" - Грозни, където е и капитан. 
Медийният интерес към Благо Георгиев гравитира около поведението му на плейбой и татуировките му на Исус.
Футболистът обаче открито говори за вярата си и призовава всички да се обърнат към Бога. Със свои средства Георгиев е изградил два параклиса - в Суходол и в Горна баня.

Източник: http://personi.dir.bg

 

Етикети:
 

Голмайстор № 1

Легендарният нападател Петър Жеков е роден на 10 октомври 1944 г. в с. Книжовник, Хасковско.
Започва футболния си път в "Химик" (Димитровград) (1960-1962), играе в "Берое" (1963-1968) с който отбелязва 101 гола, и ЦСКА (1968-1975). С червения екип Жеков изиграва 184 мача, в 4 от които е капитан, вкарва 144 гола в "А" група, което е рекорд за ЦСКА.
Шампион на страната става през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г., а носител на купата - през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.
Изиграл е 333 мача и е отбелязал 253 гола в "А" група, постиженията му са рекордни за българския футбол.
Петър Жеков е голмайстор на първенството с "Берое" през 1967 г. - с 21 вкарани гола, и през 1968-а с 31 гола. С "червените" Жеков става голмайстор през 1969 с 36 гола, през 1970-а - 31, през 1972-ра - с 27, и през 1973-та - с 29 точни попадения.
Носител е на отличията "Златната обувка" през 1969 г., "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата" през 1973 г.
В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. С националния тим Жеков изиграва има 44 мача и отбелзява 25 гола.
Участва на световните първенства в Англия през 1966 г. и в Мексико през 1970-а, както и на олимпийския турнир в Мексико през 1968 г.
Включват Жеков в сборния отбор на Европа и участва в прощалния мач на Лев Яшин на 27 май 1971 г., като отбелязва гол.
Като треньор работи с футболистите на ЦСКА, "Хебър", "Добруджа", "Ямбол" и "Вихрен".
Жеков бе удостоен със званието "Почетен жител" на родното си село Книжовник, където откри пластика, представляваща огромна златна обувка и футболна топка.
Футболният историк Валентин Василев е автор на книгата "С Петър Жеков в зоната на истината", посветена на спортната кариера на армейския стрелец.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Чико

Пловдивската футболна легенда Динко Дерменджиев се ражда на 2 юни 1941 г.
Кариерата си започва като вратар в "Марица" (Пловдив). През 1959 г. преминава в "Ботев", където играе деветнайсет сезона - до 1978 г.
Чико е изиграл 447 мача в "А" РФГ и е отбелязал 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола.
За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство - в Чили през 1962-ра, в Англия през 1966-а и в Мексико през 1970 г.
С титлата "Футболист на Пловдив" е удостояван през 1966, 1967 и 1976 година. Избран от привържениците на "Ботев" за футболист №1 на клуба за ХХ век.
През 1967 г. става шампион на страната с този тим, а през 1962 г. вдига купата, вицешампион е през 1963 г.
След приключване на състезателната си кариера Чико започва работа като треньор в "Чепинец" (Велинград), тренира младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995), плевенския "Спартак" (1987-1988), столичния "Левски" през есента на 1991-ва, бургаския "Черноморец" през 1995-а и др.
В родния град Дерменджиев тренира футблистите на трите тима, като най-дълго работи с "Ботев". Главен мениджър е на отбора през 1999-2000 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Вижте видео с головете на Чико тук

 
Страница 1 от 5

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.