 Лекоатлетката ни Светла Златева е родена на 25 февруари 1952 г. в Горна Оряховица. Още в началото на 1967 г. става шампионка на крос на държавното първенство в Нова Загора - първата й шампионска титла.
През пролетта на 1967 г. Светла поставя нов рекорд на 400 м при девойките - 58.7 секунди.
През лятото на 1970 г. Светла заминава за европейското за девойки в Париж и заема 4-тото място на 400 м.
Олимпийската 1972-ра започва обещаващо за Светла. На зимното Европейско първенство в Гренобъл печели първия си медал от голямо първенство - бронзов на 800 м. Поредица от рекорди през юни бележат възходящата форма на Златева - 2:03.1 в Потсдам, 2:02.6 в Берлин, 2:02.0 във Варшава, и то в разстояние на само пет дни. На 3 септември в Мюнхен се класира четвърта с резултат под 2-те минути - 1:59.72, на дългата дистанция.
Следващата година на 18 февруари във "Фестивална” Светла за първи път поставя световен рекорд в зала - 2:03.2 мин. Седмица по-късно заедно с Йорданка Благоева и треньора Иван Сеизов заминават за Лион. Тук Светла отново поставя рекорд на закрито - 2:02.9.
През лятото на същата 1973-та във Варшава Светла "дава тон" за бъдещите рекорди с победата си на 800 м (1:59.3) на полуфинала за Купата на Европа. Седмица по-късно, на 12 август, на стадион "Васил Левски" нашата четворка Светла Златева, Лиляна Томова, Тонка Петрова и Стефка Йорданова поставя два световни рекорда - в щафетите на 3 х 800 м (6:04.0 мин) и 4 х 800 м (8:08.6). На Универсиадата в Москва Светла постига в полуфинала на 800 м 1:58.85 мин, но на финала, след като води на първите 400 м, получава остра белодробна криза и се отказва на 600-ия метър.
Но побеждава на Балканиадата в Атина няколко седмици по-късно. На финала за Купата на Европа в Единбург на 7 септемви е трета.
През есента на 1973 г. Светла Златева се омъжва за световния шампион по борба Иван Колев, става спортистка на Балканите и успешно взема оставащите си изпити във Факултета по химия в СУ. През 1974-та се оттегля заради майчинство, но през 1975-а се връща на пистата и пак е член на състава, поставил световен рекорд в щафетата 4 х 800 м - на 30 август на стадион "Васил Левски".
На Олимпиадата през 1976-а още на полуфинала Светла бяга 800-те за 1:57.93 (второ време в кариерата й дотогава), но на финала завършва шеста, макар и с личен рекорд (1:57.21).
Поради проблеми с ахилеса Светла пропуска Олимпиадата в Москва, но през есента на олимпийската 1980-а работи вече с треньора Стефан Петков и тренира с Николина Щерева.
През февруари 1981-ва на Европейското в зала в Гренобъл Златева остава втора, а на 30 август се състезава за последен път. Надпреварата е задържавно първенство, стартът - в щафетата 4х400 м. Това е и последната и победа на пистата.
Няколко години по-късно Светла участва в състезания за ветерани. На Световното във Верона печели сребро на 400 м (57.2) и бронз на 200 м (27.3), а през 1989 г. заедно с Йорданка Благоева заминава за Юджийн (САЩ), където стартира на 400 м.
Днес Светла Златева работи като началник-смяна на КПП на Аерогара София.
|
 Иванка Христова е първата олимпийска шампионка на България в "царицата на спортовете" - леката атлетика.
Родена е на 19 ноември 1941 г. в с. Осиковица, Софийски окръг. Завършва Селскостопански техникум в Кюстендил (1959) и ВИФ (1964).
В дисциплината тласкане на гюле Христова печели златен медал на Олимпиадата в Монреал през 1976-а, като четири години по-рано е дала заявка за този успех, взимайки бронз през 1972-ра в Мюнхен.
Иванка Христова е и европейска шампионка през олимпийската 1976-а, когато печели отличието в зала. Балканска шампионка е от 1966 до 1973 г. и през 1975-а, републиканска - от 1961 до 1966 и от 1968 до 1974 г. Поставила е 36 републикански рекорда.
По време на подготовката си за Олимпиадата атлетката ни изпраща уреда на 21.87 м (3 юли 1976) и на 21.89 м (5 юли 1976).
През същата 1976-а Иванка Христова е избрана за спортист на годината в конкуренция на осем олимпийски шампиони.
Неин треньор е Васил Крумов.
Доминацията на Христова в тласкането на гюле й носи и два сребърни медала (1967-а и 1969-а) и един бронзов (1975-а) от надпреварите на Стария континент.
Във витрината на Христова няма световни титли, защото, докато тя се състезава, първенства на планетата все още не се провеждат. Личният й рекорд - 21.89 м, и до днес не е подобрен у нас.
 Състезателката ни на висок скок Венелина Венева е родена на 13 юни 1974 година в Русе. Учи в спортното училище в родния си град, където нейна треньорка е Маринела Христова. Още като ученичка Венева постига един от първите си рекорди - 180 см при девойките младша възраст. През 1990 г. на 15-годишна възраст в Толбухин скача 193 см в зала, най-добър резултат, постигнат от петнайсетгодишна лекоатлетка за всички времена. Чак през 1995-а Венелина подобрява това свое лично постижение с 1 сантиметър.
През 1991-ва обещаващата лекоатлетка дебютира на голямо първенство - Световното в Токио, където обаче отпада в квалификациите. През 1996-а записва и първо участие на олимпиада - в Атланта. Тук Венелина остава на 30-о място.
След като пропуска сезон 1997 поради майчинство, Венева се завръща с 203 см на състезание в Каламата през 1998-а - с този резултат влиза в тогавашната световна десетка на висок скок за всички времена. На провелото се по-късно Европейско първенство в Будапеща Венева за първи път се класира за финал на голямо състезание, където остава пета.
На Световното в зала през 2001-ва Венелина печели и първия си медал - бронзов. Същата година на турнир в Каламата скача 204 сантиметра - ново лично постижение, с което се нарежда на трето място в българската ранглиста и на 13-о - в световната ранглиста за скок на височина на открито за жени за всички времена. Следват две четвърти места на световните първенства в Едмънтън 2001 и Париж 2003 и два медала от европейските първенства в зала - през 2005 и 2006 г. На Европейското в Гьотеборг през 2006-а Венелина Венева постига най-големия си успех - печели сребърен медал с резултат 203 см.
От 2007 до 2009-а Венева не се състезава, защото й е наложено наказание за употреба на допинг.
Но на 27 май 2009 г. на турнир в Атина се нарежда втора, а по-късно същата година за трети път (след 1995 и 2004 г.) става републиканска шампионка на открито.
През 2010-а окупира върха със 193 см на турнир в Патра, а през юни 2011-а,отново в Гърция, в Каламата, възпитаничката на треньора Георги Димитров е първа със 195 см в турнир от категория "Класик".
Блестящите си представяния скачачката ни продължава и в Мадрид, където остава втора със 192 см (юли 2011-а).
 Лекоатлетката Даниела Йорданова е родена на 8 юни 1976 година в Сливница.
Професионалният й път в спорта датира от 1994 година, когато започва да работи със сегашния си наставник Димитър Василев.
Огромната конкуренция в средните и дългите бягания тласка Даниела напред в световната лека атлетика.
Талантливата ни бегачка се нарежда на пето място на Европейското първенство в Гент 2000 г., като поставя нов национален рекорд на 3000 м в зала. На Олимпийските игри в Сидни през 2000 година е девета на 5-километровата дистанция, отново с рекорд за България. Пета е на Световното в зала в Лисабон на 1500 м, отново на пета позиция - на Европейското в зала във Виена през 2002 г. на тази дистанция и на открито същата година.
Година по-късно Даниела остава седма на Световното в Париж, където бяга пак на 1500 м, и четвърта на Световното в зала в Будапеща през 2004-та.
На Олимпийските игри в Атина същата година Даниела остава на пета позиция на 1500 м, постижението й - 3:59:10 я прави втората българка, "слязла" под 4 минути в тази дисциплина.
В призовата тройка Даниела влиза на Европейско първенство през 2006 година. Тогава тя грабва бронзов медал.
Още един рекорд Йорданова поставя на Световното първенство в зала във Валенсия през 2008 г., макар в крайната подредба да остава пета на 1500 м.
Източчник: http://bg.wikipedia.org
Още за амбициозната ни лекоатлетка - на http://paper.standartnews.com
 Маринова е родена на 5 септември 1977 г. в Плевен в спортно семейство - баща й Мончо Маринов е рекордьор на страната на 800 м бягане през 1974-та.
Тереза започва състезателния си път в спортното училище в родния си град. Първите й треньори са Теменужка Бузова и Светослав Топузов. До есента на 1996 г. тренира при Светослав Топузов, а след това - при олимпийския шампион на троен скок Христо Марков.
Тереза става европейска шампионка за девойки в Недерхаза през 1995-а, следващата година се изкачва на световния връх при девойките, като поставя и световен рекорд от 14.62 места, в Сидни.
През 1997 г. Тереза се класира осма на Световното първенство в зала в Берси и шеста на Световното на открито в Атина. Следващата година печели бронза на Европейското в Будапеща. На Световното първенство в Маебаши през 1999-а Тереза остава извън призовата тройка - нарежда се четвърта, но 2000-ата се оказва годината на нейният триумф.
На Олимпиадата в Сидни Тереза Маринова постига най-големия си успех - чаровната лекоатлетка печели титлата в тройния скок с 15.20 м - национален рекорд и пето постижение в тогавашната ранглиста за всички времена. През 2000 г. Тереза е обявена за Спортист № 1 на България.
През 2001 г. Тереза е на световния връх на първенството в Лисабон с личен рекорд в зала - 14.91 м, и печели бронзовото отличие на Световното в Едмънтън, а на следващата става европейска шампионка в зала във Виена с 14.81 м, но получава тежка контузия и претърпява операция.
Месец преди Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Тереза Маринова сложи край на състезателната си кариера.
Днес Тереза е треньор на млади надежди и постига върхове в танцово реалити.
Източник: http://bg.wikipedia.org
|
|
|
|
|
|
|
Страница 1 от 2
|
Лека атлетика
