balgari.bg

Иванка Христова е първата олимпийска шампионка на България в "царицата на спортовете" - леката атлетика.
Родена е на 19 ноември 1941 г. в с. Осиковица, Софийски окръг. Завършва Селскостопански техникум в Кюстендил (1959) и ВИФ (1964). 
В дисциплината тласкане на гюле Христова печели златен медал на Олимпиадата в Монреал през 1976-а, като четири години по-рано е дала заявка за този успех, взимайки бронз през 1972-ра в Мюнхен.
Иванка Христова е и европейска шампионка през олимпийската 1976-а, когато печели отличието в зала. Балканска шампионка е от 1966 до 1973 г. и през 1975-а, републиканска - от 1961 до 1966 и от 1968 до 1974 г. Поставила е 36 републикански рекорда.
По време на подготовката си за Олимпиадата атлетката ни изпраща уреда на 21.87 м (3 юли 1976) и на 21.89 м (5 юли 1976).
През същата 1976-а Иванка Христова е избрана за спортист на годината в конкуренция на осем олимпийски шампиони.
Неин треньор е Васил Крумов. 
Доминацията на Христова в тласкането на гюле й носи и два сребърни медала (1967-а и 1969-а) и един бронзов (1975-а) от надпреварите на Стария континент.
Във витрината на Христова няма световни титли, защото, докато тя се състезава, първенства на планетата все още не се провеждат. Личният й рекорд - 21.89 м, и до днес не е подобрен у нас.