 Батошевският манастир "Успение Богородично" се намира над село Батошево, на 10 км на юг от Севлиево.
Според надпис върху мраморна плоча, изложена в музея на селото, обителта е основана през 1250 г., по времето на Михаил Асен. Манастирът е разрушен с падането на България под турско робство. През 1809 г. монах Исай от Троян заживява като отшелник на това място. Един ден монахът чува историята на пастирка, която разказва как веднъж, докато търси изгубения си добитък, вижда майка с дете да седи върху камък и да плаче, че е забравена и оставена без дом.
Монахът изтълкува видението на пастирката като послание на Богородица, че иска тук отново да се издигне Божи дом. Тогава Исай си построява колиба до камъка и заживява в нея. Отшелникът често слиза до Батошево и Севлиево, разказва на хората историята на пастирката и събира средства за построяването на нов манастир.
Но не успява да завърши делото си, защото е прогонен от святото място. През 1831 г. обаче, по времето на голяма чумна епидемия, много севлиевци напускат домовете си и се спасяват в планината. Хората тогава дават обет, че ако се завърнат живи и здрави, ще постоят отново обител на мястото на стария Батошевски манастир.
Събирането на нужните средства отнема четири години. Строежът започва през 1836 г. с дарения на габровски търговци, севлиевски еснафи и други богати българи.
Първият игумен на манастира е Хаджи Макарий от Троян. Манастирът скоро се превръща в прочута религиозна школа и дори Бачо Киро прекарал две години тук в учение.
Батошевската обител подслонява и поборници за свобода, като Матей Миткалото, Ангел Кънчев и др. По време на Априлското въстание манастирът е запален, но внезапно плиснал дъжд спасява църквата му. Скоро манастирът е съграден отново такъв, какъвто го познаваме днес.
|
 Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България.
Открита е през 1921 г. Общата й дължина е 2442 м, а площта - 20 400 квадратни метра. Разположена е на около 15 км североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на р. Осъм.
На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв. м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.
Една от залите в Деветашката пещера се нарича Олтара. В нея при разкопки са открити ценни неолитни паметници, които могат да се видят в Музейната сбирка "Васил и Атанас Атанасови" в Ловеч.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през месеците юни и юли тя е затворена за посетители.
Деветашката пещера обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (внесена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които вписани в Червената книга на България, а 15 - в световния Червен списък) и 9 вида прилепи.
В миналото пещерата е използвана за съхранение на храни от държавния резерв и за военен обект.
През 1996 г. Деветашката пещеря е обявена за природна забележителност. В момента се работи по проект "Девет стъпки за общо бъдеще", в който участват три общини (Ловеч, Летница, Севлиево) и няколко сдружения за развитието на Деветашкото плато.
През есента на 2011-а екоравновесието в уникалната природна забележителност бе нарушено от снимачния процес на екшън, режисиран от холивудската звезда Силвестър Сталоун.
 Свищовският манастир "Покров Богородичен" е основан през четиринайсети век на място на древно светилище, но по време на турското владичество е разрушен.
Легенда разказва, че гръцкият княз Кантакузин, управител на Влашко, бил извикан в Истанбул след края на мандата си, но узнал, че в столицата готвят покушението му, затова останал край Свищов и въздигнал обителта.
 На 28 май 1876-а увисва на бесилото военният ръководител на Първи (Търновски) революционен окръг Георги Измирлиев - Македончето. Смъртта си героят намира в Горна Оряховица, където учителства и подготвя бунта, който така и не избухва.
Девет дни по-късно Георги Бошнаков, член на горнооряховския революционен комитет, събира средства от жителите на града и купува надгробен камък, който слага там, където е погребан героят - край южната страна на църквата "Света Богородица".
През 1882-ра в града се учредява Инициативен комитет за честване делото и гибелта на Георги Измирлиев.
На 5 септември 1891 година Стефан Стамболов прави първата копка на бъдещия монумент. Полага се основният камък. Мраморният пиедестал е по проект на Ото Хорейши, издигнат е две години по-късно.
 Устремският манастир "Света Троица", известен още Вакъфския или Хайдушкия манастир, се намира в Сакар планина на около 3 км от с. Устрем (което до 1934 г. е носело името Вакъф). Устремската обител е близо до древни такийски светилища. Останки от зидове на отсрещния бряг на Манастирска река, където е било някогашното манастирско лозе, свидетелстват за това, че мястото е било обикавано отхилядолетия.
Предполага се, че манастирът е основан повреме на Втората българска държава, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.
|
|
|
|
|
|
|
Страница 1 от 21
|
