Батошевският манастир "Успение Богородично" се намира над село Батошево, на 10 км на юг от Севлиево.
Според надпис върху мраморна плоча, изложена в музея на селото, обителта е основана през 1250 г., по времето на Михаил Асен. Манастирът е разрушен с падането на България под турско робство. През 1809 г. монах Исай от Троян заживява като отшелник на това място. Един ден монахът чува историята на пастирка, която разказва как веднъж, докато търси изгубения си добитък, вижда майка с дете да седи върху камък и да плаче, че е забравена и оставена без дом.
Монахът изтълкува видението на пастирката като послание на Богородица, че иска тук отново да се издигне Божи дом. Тогава Исай си построява колиба до камъка и заживява в нея. Отшелникът често слиза до Батошево и Севлиево, разказва на хората историята на пастирката и събира средства за построяването на нов манастир.
Но не успява да завърши делото си, защото е прогонен от святото място. През 1831 г. обаче, по времето на голяма чумна епидемия, много севлиевци напускат домовете си и се спасяват в планината. Хората тогава дават обет, че ако се завърнат живи и здрави, ще постоят отново обител на мястото на стария Батошевски манастир.
Събирането на нужните средства отнема четири години. Строежът започва през 1836 г. с дарения на габровски търговци, севлиевски еснафи и други богати българи.
Първият игумен на манастира е Хаджи Макарий от Троян. Манастирът скоро се превръща в прочута религиозна школа и дори Бачо Киро прекарал две години тук в учение.
Батошевската обител подслонява и поборници за свобода, като Матей Миткалото, Ангел Кънчев и др. По време на Априлското въстание манастирът е запален, но внезапно плиснал дъжд спасява църквата му. Скоро манастирът е съграден отново такъв, какъвто го познаваме днес.
Богородица се явила на пастирка