balgari.bg

Тошо Тошев е роден на 7 декември 1942 г. в село Дриново, Търговищко. Завършва българска филология в Софийския университет.
Работи като литературен уредник и сътрудник във вестник "Средношколско знаме" през периода 1965-1967 и като литературен сътрудник във вестник "Вечерни новини" от 1968 до 1970 г. Две години завежда отдел във вестник "Народна младеж", после става главен редактор на програмата в БНТ.
Главен редактор е на вестник "Труд" от 1991 г. Изпълнителен директор е на "Медиа Холдинг АД".
Тошо Тошев е член на Съюза на българските писатели, съосновател и председател на Съюза на издателите на всекидневници в България.
Автор е на книгите: "Истина за лично ползване" (1984), "Времето за умиране стига" (1988), пътеписа "Китай в годината на Дракона" (1989), романа "Страх" (2001), "Лъжата, Жан, Иван и другите" (2003), "Лъжата, Жан, Иван и Величеството" (2004).
Носител е на орден "Стара планина" І степен за изключителни заслуги в областта на журналистиката, медийния бизнес и културата и на Голямата награда на медийния фестивал в Албена.
От януари 2011-а Тошев издава ежедневника "Преса".

Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, Пазарджишко. Завършва журналистика в Софийския университет.
През 1972 г. започва работа в БНТ, където дълги години води политическо-информационното предаване "Панорама". Създател е на вечерното публицистично предаване "Екип 4". През 2000-2001 г. е шеф на "Новини и актуални предавания" в Нова телевизия. В БНТ се връща за кратко през есента на 2010-а като част от възобновеното коментарно предаване"Екип 5".
През 2004 г. Гарелов става водещ на телевизионната игра "Вот на доверие" по Би Ти Ви и остава в ефира на медията до края на 2006-а, когато предаването спира.
"Мистър Панорама" е женен за журналистката от БНР Донка Стамболийска, има син и дъщеря.
Архивите на Държавна сигурност разкриват работата на Гарелов за Първо управление от 1967 до 1969-а като щатен, а след 1970-а - като нещатен сътрудник.

Ангел Семерджиев се ражда на 22 юни 1861 година в Батак.
Като по чудо юношата оцелява при кървавото потушаване на въстанието през 1876 г. След Освобождението Семерджиев се установява в Пловдив. Съсобственик, по-късно - и собственик е на печатница "Напредък", където се печата знаменитият вестник "Борба" на Захарий Стоянов. Тук е отпечатан и уставът на Българския таен централен революционен комитет, а самият Ангел Семерджиев е активен участник в подготовката на Съединението на България, агент и куриер на оглавявания от Захари Стонов комитет, дори попада в ареста заради бунтовната си дейност. 
В Сръбско-българската война Семерджиев участва като доброволец.
Основава вестник "Пловдив" и е негов директор и редактор през 1886 г., изданието съществува 22 години и се утвърждава като пример за умерен тон и авторитетна журналистика.
Семерджиев е голям привърженик на инициативата за Пловдивското изложение, при откриването му е натоварен със задачата да приветства княз Фердинанд от името на пловдивското гражданство. 
В продължение на два месеца през 1893-та издателят изпълнява функциите на кмет на Пловдив като председател на градската тричленна комисия. Именно през тезидва месеца започва озеленяването на Бунарджика. За общински съветник и народен представител Ангел Семерджиев е избиран нееднократно, активист е на народнолибералната партия на Стефан Стамболов.
Макар близките му да загиват под руините на разбунтувалия се Батак, Ангел Семерджиев не таи желание за мъст - напротив, подкрепя идеята за помощ на семействата на загиналите и ранени турски войници в Гръцко-турската война, с което си навлича гнева на политическите си противници.
Сам той подпомага сираците Ангел Станков - по-късно председател на адвокатската колегия в Пловдив, както и Коста Стефанов, преподавател по английски език в Софийския университет.
Съгражданите на Ангел Семерджиев са потресени от ранната му смърт. Издателят и журналист умира едва 45-годишен през 1907-а. Пловдив издига паметник на видния общественик и издател.

Наричат Данаил Крапчев "създателя на българския "Таймс". През 1919 година журналистът с най-могъщото перо в историята на българската словесност създава независимия информационен всекидневник "Зора", на чиито страници отстоява демократичните си възгледи и патриотичния си душевен заряд.
Крапчев се ражда в Прилеп на 15 декември 1880 година. Завършва Солунската мъжка гимназия и история в Софийския университет.
Журналистическата му кариера започва в седмичното списание "Македоно-одрински преглед", четник е във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
През 1907 година Крапчев заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактира вестник "Илинден". През 1908 година е редактор на вестниците "Отечество" и "Родина", излизащи в Солун. В периода 1909-1912 г. издава вестник "Вардар" в София и последователно го преименува "Места", "Струма", "Марица", "Брегалница", за да преодолее забраната му в Турция.
През 1912 година Данаил Крапчев отново е четник, този път – заедно с Яворов. Същата година редактира вестник "Българин" в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915-1918-а е военен кореспондент на вестниците "Военни известия", "Добруджа" и "Пряпорец".